Ами щом се получава толкова драстично разминаване, защо въобще ми обръщаш внимание? Да те питам нещо - какъв ти е проблема с мен? Да съм искал да звъниш на Зои? Да съм искал твоето мнение и съдействие? Ако да - то моля те прости ми, било е неволно и несъзнателно, не ми обръщай повече внимание.
Защо пиша тука ли - не е заради теб, Миро. Тука винаги съм се изявявал, като този, който възприемам, че съм - единственото виртуално пространство, в което винаги съм бил, този който усещам, че съм. За това пиша. И заради Ошо пиша. Щото, ако беше жив сега, краката си щях да счупя да бягам към него - имам нужда от такъв човек. Естествено и заради мен си пиша, най- вече. Щото съм объркан, обезсилен и наплашен. Щото се чувствам изразходен и отчаян.
Нека ти разкажа нещо за моя мазохизъм. Ако изпитвах въз повечко милост към мен, ще се самоубия още сега - само, че аз съм гад проклета и ще се оставя да се влача в дерзания и мъки, до края на дните и нощите ми. Може би ще се пропия или ще залитна в наркотиците, защото е трудно да се понесе на трезва глава всичко това, което чувствам, но пък все ме яде това, че искам да посрещна смъртта буден. Искам да видя какво ще се случи в момента на окончателното умиране ..... разни наивни мечти, но какво да направя.
Виж - обичам те и оценявам (доколкото ми е възможно) каквото се опита да направиш за мен, макар че честно казано не си направил нещо особено, ала все пак опита и беше добронамерен. Хубаво е. Харесвам те. Което е странно впрочем - щото наистина те намирам за много задръстен тип, но поради някаква неясна за мен причина, все пак те харесвам. Но моля те - остави ме и не ми обръщай повече внимание ....
Или нека го кажа по друг начин - по мое виждане ти си изключително рядка птица, не крия, че изпитвам известна завист дори. Няма да ти разказвам в подробности колко форума обиколих и с колко хора разговарях из виртуала, но ей бога ми, такъв сладкодумец, като теб не срещнах, заклевам се!!! С изключение на един старец, но него ще го оставя извън коментара ми. Факта е, че не видях нито един човек, който би могъл да се съревновава с твоя изказ. Но .... но. Не търся препирни, нито философски надпревари - днес изгубил, утре спечелил, разни мними постижения, с нищо не ме хранят.
Благодаря - ако това очакваш - че си се обадил на Зои, но нямаше нужда. Аз съм се заклел пред себе си, че докато тя е жива, няма да посегна на живота си - сетне не знам, не ми се живее повече, нищо не ме интересува и нищо не искам, усещам че стигнах предела на възможностите си, и повече от това не виждам как. Дявол да го вземе. Тъпа история. Ако има прераждане - каквото и да значи това - нека следващия да му бере гайлето, аз повече не мога и ми писна.
|