На мен ми се струва, че проблемът при теб не е осъзнатото сънуване и събуждането от него (пробвай да медитираш в осъзнатото сънуване и рано или късно ще се събудиш), а във фобията, която неволно си си изградил.
Да! но считам, че ако знам как да се събуждам, то ще преодолея фобията си. Не мога да разчитам на преценката си, но според мен фобията ми е 50: 50/ рационална: ирационална.

Прощавай, че ще бъда многословен, но нека разкажа малко по- подробно.

Това осъзнато сънуване на мен ми се е случвало още, като малко дете. Като деца, че и тинейджъри, абитуриенти да речем, все се е случвало да си споделим с приятели за това явление и не бих казал, че има някаква съществена разлика м/у различните разкази, колкото им се е случвало на другите, толкова и на мен. Така че дотук всичко си е в нормата, образно казано. Нека само вметна, че не съм забелязал нещо да е оказвало влияние в/у това сънуване - в случая по- конкретно визирам наркотиците, знаеш разказвал съм във форума, че съм вземал наркотици навремето, но нито са ми причинявали такива събуждания в съня, нито нищо по темата.

Когато обаче се запознах с вас и започнах да медитирам, това осъзнато сънуване започна да се случва значително по- често. Значи, ако допреди медитациите трябва да се разровя в паметта си, дали тази година съм имал такъв сън или не, то след като започнах практиките, кажи/ речи че всеки месец имах осъзнато сънуване. Та тогава си казах - щом едно нещо се случва, нека разгледам по- отблизо какво е това явление. Нали ..... не бягай, не се бори, внимавай, приемай. Та какво, що съм намирал из книгите, почнах да пробвам най- различни неща и се оказа, че даже лесно се научавам как да се събуждам в съня - и все си мисля, че съм споделял това някъде тук из форума, но може и да се бъркам.

Но! - какво да правя в тези сънища, дори в самите тях съм се чудил. Чувал съм, че можеш примерно да си въобразиш Моника Белучи и да правиш секс с нея - няма да отрека, че идеята ме привличаше в някаква степен, но ..... какъв смисъл, за това ли ще медитирам и ще правя практики, и ще се събуждам в съня. Така, че нищо повече от самото събуждане не съм се опитвал да правя! И така спрях да се занимавам с това. Ако се случи - да се случва, ако не, още по- добре. И то все си случваше понякога, но спонтанно т.е. без моето намерение.

И така годините си вървяха, кога се събудя, кога не, не обръщах внимание на това явление, не ме интересуваше повече. Ала един следобед, преди около 5-6 години лятото, бях легнал да подремна малко, че се бях уморил доста от работа и тогава се случи този конкретен сън, във който какво се случи, ако искаш в друг пост ще разкажа по- подробно. Но останах много дълго в него, никога преди това не ми се е случвало да остана в това състояние с часове. И за това считам, че все пак фобията ми е 50% рационална, защото - колко време може да се изкара така, за времето вътре в съня говоря? Ти знаеш ли - защото аз не знам и никъде не намерих информация по въпроса. Това бяха 2-3 часа, ами ако са 2-3 години? Никак не ми се вярва, че ако изкарам толкова време в будно сънуване, после като се събудя, ще си бъда ок.

Има огромна разлика във възприемането на времето, когато си буден в съня и, когато не си буден, а само си спомняш. И във двата случая може да се получи разминаване м/у часовниците (часовника съня и часовника извън съня) но при второто е само мъглив спомен, докато първото, когато си буден в съня, то тези часове са вече .... не знам как да го напиша, екзистенция, вече имаш пълното преживяването на тези часове. Казвам ти - когато си спал половин час измерено по часовник в стаята, а в осъзнато сънуване си прекарал три часа, психиката ..... извинявам се за израза, наистина не знам как да го обясня, но става на кайма, на ... пълна бъркотия и глава тежи, много, боли дори.

От тогава спрях всякакви практики, всякакви медитации, книги, видеоматериали, всичко. Започнах всичко наобратно - да НЕ съм спокоен, да НЕ съм релаксиран, да НЕ съм медитативен. Поддържайки дадено ниво на напрежение, това събуждане не се случва. Това бих казал е основната тънкост за съзнателното събуждане в съня - спокойствието и вниманието, без тях намерението да се събудиш не сработва. Така, че колкото съм по- спокоен, толкова е по- голям риска пак да ми се случи такова събуждане в съня - и за това правя обратното, а нощем обикновенно чакам докато нуждата да се наспя не ме гътне от самосебе си. От тогава досега не съм имал нито едно осъзнато сънуване!!! Но стана безсъница, стана перманентно себеподтискане и тормоз и психически, и физически, ако щеш и душевен.

Страх ме е да не се случи пак - страх ме е, че мога да остана много по- дълго време от 3 часа в съня, никога не съм и подозирал, че е възможно да се "разтегли" времето чак толкова ... и спирам коментара си дотук, че докато пиша ми дойде новина, която ..... (и има деликатна връзка със тази история)

Ей мамка му :////////////////////////////////////////////////////////////