Re: Selah / Религия и мистика / Ошо

Че защо първо трябва да получавам от другите любов - защо изобщо да търся и изисквам такова нещо от хората, да ги ангажирам със себе си?

Гурджиев - ти знаеш - има едно изказване, което ми е направило силно впечатление. Гурджиев без никакви компромиси е отсичал, че човекът всъщност няма душа - значи, атеистите от незнанието си често пъти се опитват да се позовават на твърденията на Буда относно душата, но ако чуят това на Гурджиев ще имат един наистина силен коз в тези игрички. Та според него това, че човекът се раждал с душа била прекалено погрешна постановка - той заявявал, че ние нямаме душа, за да имаме такава, трябва да я открием, трябва да я създадем, но преди това, категорично нямаме душа.

Инаят Хан споделя - този човек наистина е приказен разказвач, не просто като висота на разказваческото умение, а и като качество, просто е приказка - че хората имаме едно изключително умение, магическо ... божествено умение и това е да създаваме на неживите предмети, души. Привързаноста към едно или друго, не е само поради егото, а поради вложената от нас душа в това нещо - предмета може да е кола за милиони долари, а може и да е едно кибритче, няма значение ценовата му стойност, светското му измерение, ние умеем да му придадем духовно такова, да стане почти като живо.

Спомням си, някъде из книгите, Ошо бе дал пример за дефиниция на реалност чрез любов, с един пасаж от " Кадифеният заек" на Марджъри Уилямс, откъса е следният:
"- Какво е истинско? - попитал един ден Заекът - то означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?
- Истинското не означава как си направен - казал Коженият кон - то е нещо, което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича от дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински.
- А това боли ли? - попитал Заекът.
- Понякога - отговорил Коженият кон, тъй като той винаги казвал истината - когато си истински, нямаш нищо против да те нараняват.
- Това дали става отведнъж, както когато ти набиват пружината, или малко по малко?
- Не става отведнъж - рекъл Коженият кон. - Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето защо не се случва често на хора, които се чупят лесно или имат остри ръбове, или които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и ушите ти са оглушели, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, защото веднъж щом станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги."

Фалшификата не може да създаде истинското - его обичащо себе си, създава просто още една фантазия, сън в който няма никаква субстанция. Аз така и не съм се интересувал по-подробно от широко ползваните индийски термини в духовното, та никога не съм чел какво аджеба, ще рече думата самсара, какво е самото й значение, никога не съм чел притчи, анализи, обяснения някакви относно самсара, включително, дори и от Ошо, от всичките му книги, които съм чел, едва ли има повече от пет пъти да съм срещал тази дума, даже не знам дали и толкова има, но в една (не помня коя) някой му бе задал въпроса директно, какво представлява самсара и отговора му беше следния:
"Самсара е следната история:
Лондонската мъгла се спускала над Темза, когато млад скитник се установил на дигата, за да прекара там нощта, внезапно бил събуден от един нежен глас и надигайки се видял хубава брюнетка да му присветва с фаровете от своя ролс ройс.
- Бедни човече - казала тя - трябва да ти е ужасно студено и влажно тук. Нека те откарам вкъщи и да те настаня за през нощта.

Естествено скитникът не можел да се откаже от такава покана и се настанил в колата зад нея. След кратко пътуване, колата спряла пред великолепна сграда във викториански стил, брюнетката слязла от колата махайки на скитника да я последва. Вратата била отворена от иконома, на чиито грижи дамата предала скитника с нареждането да бъде нахранен, изкъпан и да му се осигури удобно легло в отделението за слугите.
Малко по-късно, когато брюнетката се приготвяла да си легне, през ума й минала мисълта, че госта може би се нуждае от нещо и така, без да обръща внимание на небрежния си външен вид, побързала към крилото на слугите. Когато стигнала до ъгъла забелязала светлина, показваща, че младият човек не спи. Почуквайки леко на вратата, влязла в стаята и попитала младия мъж, защо не спи.
- Сигурно сте гладен?
- О, не, вашият иконом ме нахрани царски.
- Да не би леглото да не ви е удобно?
- Не, не е, съвсем меко и топло е.
- В такъв случай се нуждаете от компания. Премести се малко...
Младият човек, зарадван много, се преместил... и паднал в Темза..."

Колкото и пъти да влизам навътре, колкото и да опитвам, дори дали щото съм се позалъгвал поради твърде много вяра или защото наистина се е случвало нещо, съм си казвал "аха" и до там - пак цамбурвам в изтрезняващо студената Темза и изплувайки на брега, не се появява ангел, душата пак я няма. Вече съм приел това - явно не мога. Може би - как мислиш, така или инак ние губим и получаваме по нещо, жизнения опит за сметка на изгубената свободата е общовалидна закономерност, но може би има и особености на индивидуално ниво, ще ми се да вярвам, че този начин не е единствения, това ми е отнето някак си, не мога да се обичам, в старанието си, ставам само по-зле.

Може би, ако някой ме обича истински, ако нещо истинско ме обича - тогава може би ще стана истински или поне ще имам шанса, но другия начин, сам да се обичам, просто не е за мен.