Благодаря за видеото и, че си се сетил за мен. Изгледах го два пъти. Но .... то моят въпрос по- скоро е, защо да си помагам. Нали. Защо въобще да продължавам. И разочароващото е, че все още не съм намерил отговор. Даже не съм сигурен, дали го търся вече. За това създадох тази тема, за това съм цитирал Еклесиаст. Не знам в кой точно момент се породи този въпрос в мен, знам само че е много отдавна, може би още, като дете. Опитах се чрез книгите на Ошо и не бих казал, че съм постигнал някакъв резулат, различен от онзи глас/ аз в мен, който към днешна дата бих кръстил Ошо, защото поне имат нещо общо в риториката, има някаква пресечна точка. Та онзи Ошо в съзнанието ми, още тогава ми беше нашепнал "ок не знаеш, но от друга страна, защо пък да бързаш - така или инак края ще дойде, това е най- сигурното нещо на този свят, в някакъв момент ще умреш, така че какво си се разбързал". Звучи малко, като Ошо, как мислиш?

Та да се върна към настоящия момент. Давам си сметка, че нито тука не пиша, нито на Зои съм се обаждал, но ще ви помоля и двамата да проявите разбиране, че това не е от пренебрежение или повърхностно отношение. Просто обстоятелствата така се стичат, че бога ми нямам време да се обърна, както се вика. Докато малко се съвзема да си стъпя на краката - работа имам да свърша. Едно, второ, трето, което пак влошава състоянието ми, опитвам се да балансирам, давам малко стоп, като се окопитя, айде пак задачи, пак се влоша и така. Нито хранителния режим успявам да си възстановя, нито нормалния ритъм на наспиване да възвърна, други хронични болежки почнаха да ми се обаждат, не щеш ли и сухожилия на ръката взех, че разпънах много лошо. И за това не се обаждам, какво да ви занимавам, какво да ви лея сълзи и сополи, и двамата протегнахте ръка, за което съм ви благодарен, подсказахте ми какво и що да направя, така че на първо време гледам да постигна някакви положителни резултати, та тогава да ви чуя пак. Очертава се тоя месец да имам повече свободно време, стига да не изникне нова неизвестна, та да се съсредоточа повечко в/у състоянието ми, да се посъбера малко.

И все пак. Тъй като оценявам жеста, нека разкажа в кратце какво друго се случва с мен. Няколко дена след като се чух последно с теб и Зои, един следобед просто ми писна. Все болки, все терзания, нищо не се оправя, не издържам, честно ти казвам. Факт е, че ми дойде да си пръсна черепа и да се приключи, дори заръчах на сестра ми, ако нещо стане с мен, да пише на Зои, че съм мъртъв. И за това сложих пред себе си, всичко или нищо, щото нямам намерение повече да търпя - впрочем и двамата все ми говорите за търпение, ала в някакъв момент търпението вече не е ок. Ако един нож или игла, или трън, ти влиза все по- дълбоко и дълбоко в тялото, въобще не е ок да търпиш. Та както ми дойде да се гръмна - легнах на пода и заех стойка за лицеви опори. Да. Почнах пак да тренирам. Не помня дали съм ви споделял, но преди да се запозная с вас, имах качествен и добър опит със спорта - разбира се, не визирам професионални нива.

От над 20 години не съм тренирал. А пък всъщност съм човек, който има вяра в спортуването. Опитвал съм го, пробвал съм го много усилено и старателно, изчел съм маса информация свързана със спорта - не визирам новините в спорта, спортен ежедневник, не това; имам предвид кое, как е оптимално да се тренира най- общо казано - и съм постигал чудесни резултати от тренировките. Така че вярвам, че сега знанията и опита, който имам по темата, ще сработят - трябва да сработят, не намирам причина да не се получи. Тренировъчния режим по някакъв начин вкарва и физиологичните, и психологичните процеси в ритъм. Впрочем винаги ми е правило впечатление, че в древността много философи са се занимавали и с някакъв спорт. Сократ и Диоген са атлети, Буда и Махавира са се занимавали с йога - ок, знам че йогата не е спорт, но както и да го погледнеш йога си е систематично тренировъчно натоварване на тялото ..... във всеки съвременен спорт загряват със упражнения, които ги има в йогата, всичките упражнения, така че и Буда, и Махавира, и Патанджали са своеобразни И атлети. Все съм се чудил, в кой момент от историята се е получил този разрив м/у атлетите и интелектуалците, но от моя перспектива такъв конфликт не съществува, дори е обратното - спортуването и разсъждаването (нека добавим и медитирането) се допълват, те си помагат един други, няма логика и естествена причина да си пречат.

И сега малко по- малко раздвижвам кокаляците, и чета тонове нова информация - бога ми колко неща са се променили за тия 20 години, не е истина. На моменти си правя кефа на егото, как към днешна дата съм се оказал прав по редица казуси, за които съм спорил със не един или двама спортисти, професионални спортисти дори. Много е хубаво, че науката е започнала да обръща все по- сериозно внимание на спорта. Не знаех, че имало цели университите вече, в които проучват и преподават, най- различни аспекти касаещи по един или друг начин спорта. Изумен съм какви неща се откриват по баш научен, академичен път, било за натоварванията на различни групи мускули, било за обмена на веществата в тялото, за техниката на упражненията, за възстановяващите процеси, за хранителни режими, страхотно е честно, даже ме е яд, че само заради спорта сега не съм на 20 години, защото мога да оптимизирам тренировката си в пъти спрямо онези времена. А аз обичам това чувство Миро, обичам чувството на огън в тялото си, чувството как се възстановяваш, как се адаптира, как расте, подвижността, гъвкавостта, енергията, да, може би така е най- правилно да се каже, чувството на енергия, на жизненост, на разход и генериране. И покрай всичката тази информация, която чета сега, имам новини, които мисля, че биха представлявали интерес за Зои. Ала гледам първо да се представя добре по отношение на моето здраве, като й се обадя да имам и нещо хубаво да й кажа.

Та това е за сега. Радвам се, че си се сетил за мен.