да използжаме максимално това, което ни предлага като букви латиницата.
Колкото и необичайно и странно, и неловко да изглежда отначало, въпрос на привикване е. А именно:
а - a
б - b
в - v
г - g
д - d
е - e
ж - j
з - z
и - i
й - y
к - k
л - l
м - m
н - n
о - o
п - p
р - r
с - s
т - t
у - u
ф - f
х - h
ц - c
ч - q
ш - x
щ - xt
ъ - w
ь - y
ю - yu
я - ya

Всъщност, необичайна е употребата на само три букви от латиницата - q, x и w. Какво пък толкова. Но ще си имаме максималния набор от букви за припокриване с кирилските. Това съвсем сериозно.
Щото, например, как би написал Жан, а аз да не си помисля, че си написал Сган, ако приемем някои от кирилските букви да се изразяват с комбинации от латински букви?
Категорично против съм настоящи букви, изразяващи един звук, да бъдат заменяни с комбинация от две или повече букви на латиница. Или пък да има дубъли (например z = з, ж).

------------------------
Слушай беззвучието...