{0} Онези, на които не им се четат глупости, нека да не четат този мой постинг.

{1} Постановка на задачата.

{1.1} Възможните приложения на латиницата за предаване на текстове на български език ги виждам така:

{1.1.1} в документите за самоличност и другаде при предаване на лични имена, наред с текста на кирилица;
{1.1.2} в указателните табели за улиците и пътищата и другаде при предаване на топоними, наред с текста на кирилица;
{1.1.3} в адресите на писмата от чужбина като следствие от (а) и (б);
{1.1.4} когато устройството (клавиатурата) не позволява текстът да се въведе на кирилица.

{1.2} Състояние в момента. Стотици системи се ползват от различни лица в Internet, e-mail, SMS, и т.н. Вярно е, че е имало някакви стандарти за транслитерация, но според мене основният проблем при тях е това, че не са замислени за българския език, а са имали пред вид например френски (по-рано) или английски (сега) - все езици, които фонетично са по-отдалечени от българския и имат неподходящ за нас исторически правопис.

{1.3} Първо изискване: Трябва да се създадат две подверсии при съвсем прости правила за транслитерация между тях:

{1.3.1} Едната А-подверсия да се ограничи с 26-те букви от кода ASCII, като се използват диграфи.

{1.3.2} Другата B-подверсия да използва не диграфи, а букви с диакритични знаци, с цел компактност.

{1.4} Второ изискване: Трябва да се създаде версия, подходяща преди всичко за българския език. Няма значение дали чужденците ще могат лесно да четат - достатъчно е да идентифицират имената, няма защо да искаме от тях да четат. По-важно е удобството за българите. И все пак, ако ще имаме пред вид чужди езици, то това следва да са езиците на нашите съседи, които и без това фонетично са по-близо до нашия и имат по-фонетичен правопис. Съседните ни езици са турски, румънски, хърватско-сръбски и гръцки.

{1.4.1} Съвременната турска писменност сега е една от най-добрите в Европа, понеже е създадена наскоро. Ако се доближим до нейното съвършенство, ашколсун.

{1.4.2} Румънската писменост (пък и албанската) също може нещо да ни предложи като решение.

{1.4.3} Хърватската писменост има предимство, че езикът е пак славянски.

{1.4.4} Гръцката писменост ни дава пример, че и там има подобен проблем. В древността имало приемливи правила за транслитерация от гръцки на латински, обаче не зная защо онези стари правила сега не ги харесват особено. Аз бих се придържал към тях. Но проблемът им все пак е по-лесен, понеже имат по-малко фонеми.

{1.5} Решението на задачата ще се състои от една безспорна част и един набор от варианти за решение на останалите спорни проблеми. Няма да предложа конкретна версия, а ще представя набор от версии, една от друга по-неприемливи. Но според мене приложеният системен подход все пак ще доведе до по-качествен резултат.

{2} Безспорна част от решението на задачата.

Безспорна изглежда на мене, други могат да спорят по тази част от решението на задачата.

{2.1} Неприемливо е възможностите за представяне на един звук да са повече от сега съществуващите. Например, звукът "ъ" сега се представя или с "ъ", или с "а". Ще се стремим да допуснем за звука "ъ" най-много две възможности за представяне, а ако може, само една.

{2.2} Звукът "й" се представя еднозначно като отделна фонема, отлична от гласната "и". Представянето на звука "й" се използва и като част от представянето на "я", "ю", "йо" и "ьо". С други думи, кирилските букви "й" и "ь" се предават еднакво, но конкретното им представяне не е безспорно.

{2.3} Звукът "х" се представя чрез "х". Казано на шега, вземам за пример гръцката азбука. Няма какво да се съобразявам с хърватски или турски. Западняците и без това не могат да произнасят този звук. За наше удобство, оставям за "х" същата буква. И ето как ще изглежда името ми при всички версии, които ще приведа: Xristo Tamarin. (Видях, че и съфорумникът avataar е предложил такъв вариант.)

{2.4} Буквата "h" се използва в A-подверсията {1.3.1} за преобразуване на буква с диакритичен знак към диграф. Тъй като не мога тук да пиша буква с диакритичен знак, ще привеждам само съответния диграф. За вида на диакритичния знак предпочитам ченгелче под буквата, както е в турски и румънски. Но приемам и варианта от хърватски. В случая просто това не е съществено.

{2.5} В по-общ смисъл, буквата "h" се използва само за модификация на предната буква. В този смисъл употребата й е допустима и в B-подверсията {1.3.2}.

{2.6} Неприемливо е една буква от ASCII, различна от "h", да съответства на повече от една кирилска буква и на повече от един звук. Допустима е или транскрипция, или транслитерация.

{2.7} Следното представяне на гласни с една буква е безспорно: "e", "a", "o", "i" ("и").

{2.8} Следното представяне на съгласни с една буква е безспорно: "b" ("б"), "d" ("д"), "f" ("ф"), "g" ("г"), "k", "l" ("л"), "m" ("м"), "n" ("н"), "p" ("п"), "r" ("р"), "s" ("с"), "t" ("т"), "x" {2.3}, "z" ("з").

{2.9} Следното представяне на съгласни с диграф е безспорно: "ch" ("ч"), "sh" ("ш"), "zh" ("ж").

{2.10} Буквосъчетанията "ия" и "ию" винаги се представят съответно във вида "иа" и "иу".

{3} Спорната част от решението на задачата.

Спорни остават следните проблеми:

{Ъ:?} Представянето на звука и буквата "ъ".
{У:?} Представянето на звука и буквата "у" (кирилско "у").
{В:?} Представянето на звука и буквата "в" (кирилско "в").
{Й:?} Представянето на звука и буквата "й" (а следователно и на "я", "ю", "йо" и "ь")
{Ц:?} Представянето на звука и буквата "ц".
{Щ:?} Представянето на буквата "щ".
{A:?} Представянето на звука "ъ" чрез буквата "а".
{Я:?} Представянето на буквата "ят" и променливото "я" (реверанс към стария правопис).

Освен буквата-модификатор "h", имаме на разположение още ASCII-буквите "c", "j", "q", "u", "w", "y".

За конкретните решения на задачата ще използвам сигнатурата {Ъ:?,У:?,В:?,Й:?,Ц:?,Щ:?,А:?,Я:?}. Ясно е, че някои комбинации ще бъдат несъвместими.

{3.1} {Ъ:?}
{3.1} {Ъ:?} Представянето на звука и буквата "ъ".
{3.1} {Ъ:?}

{3.1.1} {Ъ:1} Буквата "ъ" винаги се представя с ASCII-буквата "u". Предпочитан вариант.

{3.1.2} {Ъ:2} Буквата "ъ" винаги с представя с ASCII-буквата "y".

{3.1.3} {Ъ:3} Буквата "ъ" винаги с представя с ASCII-буквата "w".

{3.1.4} {Ъ:4} Подобно на румънски, буквата "ъ" се представя с вариант на буквата "a", т.е. с диграфа "ah".

{3.1.5} {Ъ:5} Подобно на албански, буквата "ъ" се представя с вариант на буквата "e", т.е. с диграфа "eh".

{3.1.6} {Ъ:6} Подобно на турски, буквата "ъ" се представя с вариант на буквата "i", т.е. с диграфа "ih".

{3.1.7} {Ъ:7} Буквата "ъ" се представя с вариант на ASCII-буквата "u", т.е. с диграфа "uh".

{3.2} {У:?}
{3.2} {У:?} Представянето на звука и буквата "у" (кирилско "у" и "ю").
{3.2} {У:?}

{3.2.1} {У:1} Кирилската буква "у" винаги с представя с ASCII-буквата "u". Несъвместимост с {Ъ:1}.

{3.2.2} {У:2} Кирилската буква "у" винаги се представя с вариант на буквата "u", т.е. с диграфа "uh". Подобна буква има в чешки. Несъвместимост с {Ъ:7}.

{3.2.3} {У:3} Кирилската буква "у" винаги се представя с ASCII-буквата "y". Прилагаме същия принцип, както при "х" - буквата да запазва формата си. Несъвместимост с {Ъ:2}.

{3.2.4} {У:4} Кирилската буква "у" винаги с представя с ASCII-буквата "w". Несъвместимост с {Ъ:3}.

{3.2.5} {У:5} Кирилската буква "у" винаги с представя с ASCII-буквата "v".

{3.2.6} {У:6} Кирилската буква "у" винаги се представя с вариант на ASCII-буквата "o", т.е. с диграфа "oh". Подобна буква има в полски.

{3.2.7} {У:7} Кирилската буква "у" винаги се представя с диграфа "ou" в А-подверсията, а B-подверсията - с чешкия вариант на буквата "ou" с кръгче отгоре. Предпочитан вариант. Съвместим с предпочитания вариант {Ъ:1}, понеже звукосъчетание "оъ" в български практически не се среща.

{3.3} {В:?}
{3.3} {В:?} Представянето на звука и буквата "в" (кирилско "в").
{3.3} {В:?}

{3.3.1} {В:1} Звукът и буквата "в" (кирилско "в") се представят с ASCII-буквата "v". Несъвместимост с {У:5}. Предпочитан вариант.

{3.3.2} {В:2} Звукът и буквата "в" (кирилско "в") се представят с ASCII-буквата "w". Несъвместимост с {У:4}, {Ъ:3}.

{3.4} {Й:?}
{3.4} {Й:?} Представянето на звука и буквата "й" (а оттук и на "я","ю","йо" и "ь")
{3.4} {Й:?}

{3.4.1} {Й:1} Звукът и буквата "й" се представят с ASCII-буквата "y". Несъвместимост с {У:3}, {Ъ:2,12}. ASCII-буквата "j" остава свободна за означаване на "жд" например, особено при избор на {Щ:2}. Предпочитан вариант.

{3.4.2} {Й:2} Звукът и буквата "й" се представят с ASCII-буквата "j".

{3.5} {Ц:?}
{3.5} {Ц:?} Представянето на звука и буквата "ц".
{3.5} {Ц:?}

{3.5.1} {Ц:1} Поддавайки се на традицията и на влиянието от славянските езици, звукът и буквата "ц" се представят с ASCII-буквата "c".

{3.5.2} {Ц:2} Отхвърляйки традицията и поддавайки се на влиянието от румънски и турски, звукът и буквата "ц" се представят с диграф "th". ASCII-буквата "c" остава свободна за стойността й в турски "дж". Предпочитан вариант. Отклонение: привърженик съм на идеята да заемем от сръбската кирилица буквата за "дж".

{3.6} {Щ:?}
{3.6} {Щ:?} Представянето на буквата "щ".
{3.6} {Щ:?}

{3.6.0} {Щ:0} Поддавайки се на традицията, колкото и слаба да е тя в случая, в буквата "щ" се представят поотделно двата звука: "sht".

{3.6.1} {Щ:1} Но забелязвайки, че имаме свободни ASCII-букви, предпочитам да представям буквата "щ" с буквата "q". Ако и ASCII-буквата "j" е свободна {Й:1}, то "j" ще е звучният вариант на "q".

{3.7} {А:?}
{3.7} {А:?} Представянето на звука "ъ" чрез буквата "а".
{3.7} {А:?}

{3.7.0} {А:0} Придържайки се към традицията, продължаваме да означаваме звука "ъ" чрез буквата "а", ако той така се означава в официалния правопис.

{3.7.1} {А:1} Отхвърляйки стереотипите, означаваме звука "ъ" винаги като звук "ъ", дори когато в официалния правопис той се означава с буквата "а". Предпочитан вариант.

{3.8} {Я:?}
{3.8} {Я:?} Представянето на буквата "ят" и променливото "я".
{3.8} {Я:?}

{3.8.0} {Я:0} Придържайки се към новата традиция, продължаваме да означаваме старата буква "ят" така, както се произнася в официалния правоговор: чрез "е" или "я".

{3.8.1} {Я:1} Правейки реверанс към стария правопис, допускаме представяне на старата буква "ят" с диграфа "eh", т.е. с модифицирана буква "е". Предпочитан вариант.

{3.8.2} {Я:11} Отдавайки дан на стария правопис, представяме старата буква "ят" на историческото й място с диграфа "eh", т.е. с модифицирана буква "е".


{4} Заключение.

{4.1} Предпочитаният вариант има сигнатура {Ъ:1,У:7,В:1,Й:1,Ц:2,Щ:1,А:1,Я:1}. Prevklyouchvam na nego. Zabelehzvam, che boukvata "w" ostana svobodna. Ami dobrew, v A-podvewrsiata tawzi bouwkva qe mowzhe pri nouwja da se izpowlzva za "modifikawthia" na oudawrenata glawsna. No rehdko qe ima nouja realno ot neyu.

{4.2} Mozhe da se zapazva originalniut pravopis v nehkoi doumi i osobeno v choujite imena. Primeri: "kompyoutur/computer", "modifithiram/modificiram" i t.n.

{4.3} I na kraju, ne vuzpriemayte vsichko tova mnogo na seriozno.