|
сръбския жаргон, оттам са го взели и вардарци. С това име се изявявам вече години в един форум, та го ползвам и тук. Относно "фра(й)рите" виж един пасаж от . Нонев, „Предателство. Очерки за днешна Югославия"1951 г. :
Тито и Ранкович се стремят да американизират и фашизират културния живот. [...] Днес в Югославия единствено западните империалисти имат право да вършат пропаганда. Те издават бюлетини, подържат изложби, имат книжарници, внасят филми и книги, списания и илюстровани картички. [...] Сега площад „Теразия" е мястото за разходки и център на търговия. На север и на юг от този правоъгълен площад се откриват две дълги и тесни улици, носещи имената на един познат от миналото деспот, който смята себе си за „просветен абсолютист " - княз Михайло Обренович, и на един също така добре познат деспот от настоящето - Тито, когото народът нарича просто и изразително: фашист. [...] По „Теразия" вечер се разхожда титовата младеж, разхождат се празноскитащи, минават стотици граждани, които се прибират по домовете си. Всички са облечени в стари износени дрехи правени през 1940 или 1941 година. [...] Затова и всред минаващите хора се чувствува дъх на нечистоплътност, дрехите им са скъсани, без копчета, неизгладени. [...] По ъглите висят групички младежи с тесни панталони, дълги сака. Вратът им обрасъл със сплъстена коса, намазана с брилянтин, а на върха на главата се развява някакъв петелски перчем, старателно накъдрен на електрически апарат. У нас такива типове ги наричаме „суинги", те сега са твърде рядко племе, последни мохикани на една извратена и омразна мода, чужда на трудовия ни народ, чужда на нравите на новия наш морал. Тия господа се наричат „ фрайери ", сиреч „ свободни хора ", и тук те са възраждащо се племе. [...] Дългокосите гамени се трупат пред кинематографите на „Теразия", гледат американски филми и черпят пример от африканските подвизи на Тарзан [...]. „Фрайерите" са персонала на черната борса в Белград, която в последно време е достигнала страхотни размери. [...] Когато мракът слезе още по-ниско над централния белградски площад, тая „младеж" се премества ведно със своите перчеми и псувни, ведно с пистолета на кръста си, в „Палас", „Лотос" или „Загреб" - белградските нощни локали. Тук е мръсно и задушно, но има джаз и момичета. А това допада на ранковичевата „социалистическа" младеж. За тях сега белградският център е рай: американски филми, американски модни журнали, джазове и дансинги, гладни и лесно достъпни жени.
От тях се иска само едно: да крещят до прегракване:
- Ние сме титови, Тито е наш.
|
думата произхожда от [re: ivx]
