> Най простия отговор по Окам: Ти така си мислиш. Не си искал преценка от
> хора, на които Руския им е роден.

Два-три пъти досега след половинчасов разговор очи в очи с хора, на които руският им Е роден, съм чувал репликата: ама ти българин ли си?!

> АРЕ БЕ! Ти четеш ли се какво пишеш! Предлога е един, а падежните
> окончания са 4 - м.р ж.р. ср.р. и мн.ч. ЧЕТИРИ РАЗЛИЧНИ ЗА ЕДНО И СЪЩО!!!
> Да не говорим, че има и Предложен падеж, хем с предлози, хем пак мисли
> кой род и число е, за да изкривиш края на думата по съответния начин.

АРЕ БЕ! Ще ми обясниш ли тогава по каква логика на английски се казва IN THE STREET, ON THE TREE, AT THE WINDOW, TO THE VILLAGE пък на бг предлогът е все един и същ: НА УЛИЦАТА, НА ДЪРВОТО, НА ПРОЗОРЕЦА, НА СЕЛО?

> РЕЗЮМЕ: По правило, човек може да научи падежите само на родния си
> език. Затова сместа от българи, славяни, траки и още разни не е могла да
> има за общ език такъв с падежи.

За езика на славяните знаем, че е силно падежен.
Ти какво знаеш за езика на траките? Ами за езика на прабългарите? Щото аз нищо. (Е, подозирам, че езикът на траките е бил гръкоподобен, т.е. падежен. Езикът на прабългарите може да е бил, а може и да не е бил аналитичен. За него не се знае нищо).

И още един въпрос: ако падежната система е нещо толкова сложно, че не подлежи на научаване, тогава защо, по дяволите, древните индоевропейски племена са захвърлили хубавата ергативна конструкция на езика си и за преосмислили куп наречия за място, време и начин като падежни окончания? Защо не са минали направо към аналитично изразяване на отношенията, след като е по-лесно?

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят