Това беше изказване от вида "Кольовата е майка е майката на Кольо". Много ясно, че тракийският език е бил езикът на траките, прабългарския на прабългарите и чжингайския на чжингаите и на съответните хора други езици са им чужди и ги говорят по-добре или по-зле в зависимост от нивото си на образованост. Само че какво знаем за самите езици, за структурата им? Тракийският аналитичен ли е или синтетичен? Ами прабългарският? Не знаем дори дали е индоевропейски или не. Така че въобще не ми говори за тях.

Предлозите в български (а също и в останалите индоевропейски езици) далеч не са еднозначни. Ако беше така, нямаше да срещаме толкова трудности при изучаване на предлозите на други езици. Знаеш ли колко значения има предлогът 'на'? Ами 'с'? Ами 'за'? На руски 'с' се съчетава с три различни падежа, но значи значително повече неща. На български няма падеж, и конкретното значение се определя единствено от контекста, нямаш ясен показател. Каква е разликата дали ще употребиш винителен падеж при наличие на движение или местен при статичен обект или пък предлог on при статичен обект и to при движение? Никаква, въпрос на място на служебната дума. Това, че в твоя език чувството за насочено и ненасочено движение липсва, не означава, че у всички останали народи липсва.

Приказвачо, обикновеният човек се затруднява да различава пряко допълнение от подлог, защото в бг език е изчезнало чувството за именителен и винителен падеж. Има много езици по света, вкл. индоевропейски, в които прякото допълнение и подлогът се маркират различно. Включително и в един от най-големите индоевропейски езици, който не можеш да го набедиш за падежност, испанският: прякото допълнение се маркира със специален предлог в случай, че е одушевено лице. Каква е разликата в такъв случай дали ше кажеш Вижу Марию или Veo a Maria?

Аз пък знам нещичко за суахили. Има например 18 (осемнайсет!) класа имена. Това е значително повече от два-три рода в ие, нали? И всичко, което подлежи на съгласуване с дадено име, трябва да се съгласува по свой си начин спрямо класа на името. Е, сигурен ли си в този случай, че някой средностатичстически бушмен не говори суахили както чукча руски?

По същата логика един японец не може да научи английски, защото в японския език няма такива излишни неща като множествено число например. И наистина, средностатистическият японец говори английски като чукча руски. Средностатистическият руснак също говори български като чукча руски, защото на руски няма такова животно като определителен член и преизказване. И така нататък, и така нататък.


Изводът е, ако сам не се сещаш, че за всеки са трудно чуждоезикови характеристики, които липсват в собствения му език.

----

Струва ми се обаче, че се опитваш да изместиш темата. Въпросът не е кое е по-лесно и кое по-трудно. И двете системи си имат своите предимства и недостатъци, трудности и леснини. Нито един от двата начина не е по-примитивен от другия, това е най-важното.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят