земеделските общества. Те в по-голяма степен от номадските (скотовъдните) дават възможност за разслояването на обществото на прослойки, част от които се занимават с "мислене"(образно казано). "Земеделецът, ровещ се в праха, е примитивно и долно създание... " но той е базата на цялата надстройка, която дава възможност на "земеделската" цивилизация да прогресира, е друг е въпроса - накъде. От фразата "налагане на земеделската цивилизация" възниква въпросът - от кого. Аз все си мислех, че това е естествения път на развитие на човечеството. Що се отнася до "времето за мислене" на номада и земеделеца в началните етапи на съответните "цивилизации"(няма такива в чист вид), земеделецът пак е с предимство - време за "мислене" колкото щеш от края на ноември до началото на март, когато няма друга работа освен да си опитва виното и да "мисли"(при добро желание може да дяла камъни за бъдещи строежи). Ние имаме неприятната представа за земеделието май само от ученическите и студентските бригади. И пак от тази гледна точка ще си позволя да нападна "най-точния календар" - прабългарския. Такова нещо няма (имам предвид прабългарския календар), дори и само поради простата причина, че на скотовъдеца такъв календар не е нужен. Виж при земеделеца в долината на Нил, точният календар е жизнено важен. Номадските култури изглеждат по-хармонични и природосъобразни. Дали наистина е така. Аз мисля, че точно те за "зациклили" на едно първобитно ниво, от което самостоятелно не могат да излязят и да си останат номадски. Най-доброто доказателство за това са съвременните номадски култури в Азия и Африка. Монголците въпреки десетилетията "съветска власт и електрификация" нямат друг избор освен да бъдат продължат да бъдат скотовъдци и номади, и вижте до къде са я докарали, въпреки че са ползвали наготово постиженията на съвременната "земеделска цивилизация". А що се отнася до "природосъобразността" на номадите - друг контрапример: точно благодарение на разрастването на номадските общества в Африка, благодарение на техните стада кози (не помня точно колко) кв.км годишно се превръщат в пустиня.
Споменаването на Улугк бег, Самарканд и средновековните централноазиатски "оазиси" в пустинята не могат да служат за примери на постиженията на номадските и "скотовъдните" общества, защото в основата си те са земеделски, с едно допълнително мощно (даже основно) перо в бюджета си - Пътя на коприната.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.