|
Тема |
Re: луканка [re: Гинec] |
|
Автор | F1 (Нерегистриран) | |
Публикувано | 18.02.05 11:07 |
|
|
Това са съвсем различни неща. Гуаното е точно това, което си описала, макар днес понятието да е разширено и да се отнася и до отпадаци от рибната промишленост, но не може да се нарече селитра, а фосфорен тор, макар по-скоро да е азотно-фосфорен. Амониевата селитра си е амониева селитра, амониев нитрат, най-лесно усвоимия изкуствен тор. В рецептата естествено става дума за калиева селитра, която е била известна като “чилска” или “чилийска” селитра, защото природните залежи на калиев нитрат са най-големи в Южна Америка, съответно в Чили. Производството на изкуствен калиев нитрат започва в годините на Първата световна война. Съюзниците са се надявали с блокиране на доставките на калиев нитрат от Чили да поставят Германия на колене, тъй като е бил основна суровина за производството на барути, те обаче започват да я синтезират изкуствено, и се налагат проблемите да се решават друго яче. Калиев нитрат обичат да ближат дивите кози, високо в планините където източниците на соли са малко...
Имам познат, който от много акъл беше си направил луканките с амониева селитра! Естествено, не пропуснах да ги опитам, на вкус не става кой знае колко зле, обаче стомашното разтройство е същото, като да изядеш салато от силно наторена маруля, купена от пазара. Оползотвори ги въпреки всичко. Вареше ги нарязани в две води, които естествено се изхвърлят..., после може да се досетите какъв вкус има крайния продукт!
И накрая...
Защо аз трябва да пише подобни неща, когато си има щатен човек за подробности и описания!
|
| |
|
|
|