Бе защо така, жената е стояа до теб, а ти така, че Силистра е виновна?
Сега като каза, да, имаше много кимион. Да! На зърна!
Но не помня всичко. Била съм само на седем, недейте ме упреква. Едва ли това е било основното, което съм искала да помня.
Знам, че е чудесно да имаш прекрасно детсво...благодаря и за по-горното радване...да, невероятно е да си имал бабите, и оня двор с овошки, и децата на улицата ...и игрите...от сутрин до вечер. Вечер се прибирах капнала.....след ластик, криеница, каране на колело и какви ли не изследвания на мерата...това беше селската поляна...и капините на полето...и ранното грозде и прасковите по дърветата...сядахме под корена и си говорехме, а от устите ни капеше сок, като лапахме сочните праскови...или смокините....ох, какви ладки смокини...едри, сладки....сочни.....това от май месец, когато излизат черешите и ягодите, до към есента, докъм последнте ябълки през октомри....расла съм основно на плодове,......сигурно затова съм толкова лакома!
Нищо не може дас се сравни с ония пресни орехи, на които кожичката им е толкова нежна, че се бели и отдолу се показва сочното бяло на ореха......когато беряхме орехи наесен...или цяло лято ...ставаш сутрин и нямаш друга работа и като се събудиш, почваш да обикаляш двора....измиваш си очите в роса от лозовите листа, хапваш на крак няколко ягодки....завърташ се покрай ябълката...не, още е зелена....хващаш малко малини в шепа...а наоколо ухае на чай....и роса....а ти си целия в пролетна кал и земята мирише....имам разкошни спомени!
Карахме колело! Засилвахме се по улицата, по няколко луди хлапета...и се надпреварвахме. В една подобна надпревара се халосах в една черешка и се озовах между клоните й - одрана..щастлива, скимтяща от болка.....и след пет минути ядях бели череши.....а колелото после го поправяха цял ден. Още имам белег на десния крак - една голяма резка по дължината на бедрото. Ех, сладки детски години!
Има още тайни, знам аз. Казвайте как се прави суджук там, дето сте расли.
|