Какво ти е криво на теб Пазарджишко?
Край като край.

Сега се сещам за нещо друго. Едната ми баба е от пловдивско.

Тя какво правеше. Рачел!

Какво е рачел? Сладко от тиква, но особено. Режат се късчета от тиква на тънко. Това го помня отчетливо. Късчетата са плоски, тесни и малки. Като клинчета.

Взима се много захар. Като съм била на около 10, кой да помни колко захар на колко тиква. Ще взема да питам. Н баба ми е оглушала, та няма да стане по телефона. Когато се обаждаме, тя изобщо не чува, че телефона звъни. Нищо че има слушалки на ушите от тия за възрастни хора.

В рачеа се слагат орехи, най-добре пресни и обелени. Може и узрели, необелени, имам предвид мекаа кожичка. Кафявата. Тая, дето горчи.

Слага се ...как се казваше...боже, не мога да си спомня сега. Розмарин? Не. Ще помисля, ще питам.
Баба слагаше свареното сладко в едни делви. Гърлото увиваше в хартия и конец, който завързваше на панделка около гърлото. После ги носеше в избата.

Това в края на лятото.

Аз обаче още на третия ден не издържах и слизах долу крадешком. Гепвах най-близката делва...и познайте какво следваше!

Облизване....яко лапане...... и най-много обичах късчетата захаросана тиква. Боже, такова нещо никога после не съм опитвала!


И излитах гузна от избата, взимах нещо в ръце и бягах през вратата на задния двор и през комшиите....има едни вратца.....за съседи. Там се спасявах. При комшийчето Евгени.