|
.... да, ама е компромис. :)
Морето си е море до хоризонта.
И ако може да е не кое да е море, а Черно. :))
Неведнъж съм чувала от морски хора, че ако през прозореца си не виждат море, не се чувстват добре. И се сетих колко време съм мечтала да съм като онези по филмите - къща на първа линия на плажа, жесток изглед, лек ветрец, а аз като един безбрад Хемингуей, пиша, бриша и рея поглед в безкрая...
Обаче, тази мечта все, че се сбъдна. Първата линия, екзотичното място с екзотичната къща, писането, брисането, реенето на поглед, разходките, абе като по филмите!
Да де, ама това ми ти море като прави буууууу-бууууу-фффшшшшш-буууу- фффшшшш по цяла нощ, а аз, ха затворя око, ха виждам цунами като люлински блок... измъчих се!
Ей на тъдява, погледна през прозореца - баири, зеленко, жълто, сега шаренко, спокойно ми е едно такова. И ми светна! Разправям им оня ден на домашните тази ми нова теория - липсва ти това, което детските ти очи са гледали и попивали. Аз като се зазяпах от прозореца ни в Борово (нямаше други блокове след нас тогава) и мерех с пръстчета "хоп и съм горе на планината", после се чудех като тръгнехме из Витоша, защо толкова ходим, нали една педя е висока, пък...
Тъй че, замина ми мечтата романтична. Не ща да гледам морето завинаги. Искам да си гледам хълмовете, планината, защото така се чувствам у дома. На море, като на море - за разкош.
Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.
|
Re: Местоработата (офисът) [re: T a n y a]
