Здравей!

Темата е интересна, но виждам, че е на път да зацикли поради спора ви с ЩШ за принципа на неопределеността и по-точно за измерването. Затова си мисля, че може би ще е от полза да пусна по този повод и цитат от книгата "Най-кратка история на времето" от Стивън Хокинг и Леонард Млодинов. Ето:

"Принципът за неопределеността гласи, че въпреки убежденията на Лаплас природата ограничава нашата възможност да предсказваме бъдещето въз основа на физическите закони. Въпросът се състои в това, че за да предскажем бъдещето положение и скоростта на една частица, трябва да имаме възможност да измерим първоначалното й състояние, или текущото й положение и скорост, при това да ги измерим точно. Затова по всяка вероятност трябва да подложим частицата на светлинно въздействие. Някои от светлинните вълни ще бъдат разсеяни от частицата и ще покажат на открилия ги наблюдател положението на частицата. Но използването на светлинни вълни с дадена дължина ограничава точността, с която се определя положението на частицата: тази точност се лимитира от разстоянието между гребените на вълната. Така че, ако искате да измерите колкото се може по-точно положението на частицата, трябва да използвате светлинни вълни с къса дължина, а това означава с висока честота. Но според квантовата хипотеза на Планк не може да се оперира с произволно малко количество светлина: ще ви се наложи да задействате поне един квант, чиято енергия с увеличаване на честотата става все по-голяма. И така, колкото по-точно се опитвате да измерите положението на частицата, толкова по-голяма трябва да бъде енергията на кванта светлина, който насочвате към нея.

Доколко са лоши тези условия? Това зависи от една "известна постоянна величина". Тя се нарича константа на Планк и е нищожно малка. Поради това, че константата на Планк е незначителна, резултатите от описаното по-горе и от квантовата теория като цяло, подобно на ефектите от теорията за относителността, са незабележими във всекидневния живот. (Макар че квантовата теория влияе върху нашия живот, намирайки се между другото в основата на съвременната електроника.) Например, като определим скоростта на топче за тенис, което има маса един грам, с точност до един сантиметър в секунда, ние можем да установим неговото положение с точност, доста надхвърляща всякакви практически потребности. Но ако измерим положението на електрон с точност примерно до атомни размери, не е възможно да определим неговата скорост с по-малка грешка от плюс-минус 1000 километра в секунда, което съвсем не може да се нарече точно измерване.

Пределът, установен от принципа за неопределеността, не зависи нито от начина, по който се измерва положението или скоростта, нито от типа на частиците. Принципът за неопределеността на Хайзенберг отразява фундаментално, недопускащо изключения свойство на природата, водещо до дълбоки промени в нашите възгледи за устройството на света. Дори след седемдесет и няколко години много философи не разбират докрай тези промени, които все още си остават повод за много разногласия. Принципът за неопределеността белязал края на лапласовата мечта за научна теория, модел на Вселената, която ще бъде напълно детерминистична: не може да се предсказват точно бъдещи събития, ако не е възможно да се определи точно дори съвременното състояние на Вселената!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите