" От друга страна ти също не знаеш какво правя аз. Но аз го знам във всеки момент. "
Сега разбирам че не си наясно с условията на експеримента с котката. Основното условие на котката е в сандъка да не взаимодейства с нищо, освен с капсулата с отровата. Тогава нейното състояние ще е кохерентно, и ще се описва коректно с вълновата функция от наблюдателят извън кутията. Това, разбира се, е идеялизация. Котката в кутията непрекъснато се бомбардира с молекулите въздух, което довежда до декохеренция на нейната вълнова функция за интервал по-малък от 10^-36 от секундата. Ако се махне въздухът а се остави само слънчева светлина, времето за декохеренция ще се увеличи до 10^-20 сек. Затова състоянието с котката е абстракция, докато отнесено към отделни микрочастици, то става реалност - например фотоните се задържат в състояние на декохеренция дори милисекунди, което вече e сравнимо с човешките мащаби и може да се използува, например в квантовата криптография. Но в светът на микрочастиците суперпозицията се запазва много по-дълго време отколкото сесиите на взаимодействие, и тя там е определяща. В примерът с котката реално това нищо не изменя - наблюдението в момента на отваряне на кутията също ще извърши декохеренция в едно от възможните състояния на вълновата функция, еволюирала последните 10^-36 секунди.
Затова пак повтарям, остави си примерите с тебе си, запознай се с КМ, тя е факт а не приближение..
"КМ е техническа теория за правене на приблизителни пресмятания,"
КМ е най-точната теория, която има засега човечеството. Тя дава предсказания, потвърдении до 14-тият десетичен знак. И неопределеностите в нея не са приближение, а са принцип. - огромна разлика. Но трябва да излезеш от състоянието си че всичко знаеш за КМ :)), и да се запознаеш с нея. Знам, противоречина собствените ти нагласи, но просто тези нагласи са несъстоятелни.
"Тъкмо опитите за интерпретация, демек за фундаментализиране на КМ, водят до противоречия от сорта на отделни реалности за всеки наблюдател."
Отделните реалности се получават още в СТО. КМ задълбава в посока че реалността и за един наблюдател не е това, което си мислим под "реалност".
Нещата с КМ са прости. Тук говорим не за реалност, а за реализъм. Реализъм е схващането, че обектите притежават измерваните характеристики независимо от процесът на измерване. Имаме неравенствата на Бел, които дават граница на приложимостта на класическият реализъм, проповядван в парадокса на Айнщайн, Подолски, Розен, и квантовото описание на света. Имаме експериментите на Аспект (и много последователи), които измерват далечна корелация при взаимодействащи си частици.
Именно характерът на тези далечни корелации лежи в основата на разделението и възможните различни пътища на интерпретация. Ако тези корелации бяха 50:50, това щеше да потвърди класическият реализъм и КМ щеше да умре като непълна теория. Да, обаче тези корелации не са 50:50, а точно каквито ги предсказва КМ. И възможните пътища за интерпретация са следните: или обектите продължават да са с класически реализъм, но тогава те трябва да взаимодействат нелокално, или трябва да се откажем от реализмът в класически смисъл, за да запазим локалността на взаимодействието. Забележи, и при двата случая КМ си действа както си е действала, това са само интерпретации, и двете са съвместими с КМ. По обясними причини на физиците им харесва повече втората.
И двете интерпретации са несъвместими с твоите представи, по простата причина че твоите представи са съвсем класически, изискващи корелациите свързани с неравенствата на Бел да бъдат 50:50, което се отхвърля от експеримента. Така че преди да търсиш противоречия, пак те съветвам, запознай се със съответният материал. Иначе като кон с капаци ще отхвърляш реалността за да запазиш представите си за нея. :)
|