Нека разкажа накратко защо аз не харесвам КМ и как се зароди негодуванието ми към нея.

Имах една книга на Хокинг. В нея пишеше, че принципът на неопределеността на Хайзенберг, интерпретиран на "разговорен" език, казва, че не можем едновременно и с произволна точност да измерим и местоположението и импулса (или само скоростта) на една "елементарна" частица (примерно), примерно електрон. В смисъл не че нямаме подходящи (достатъчно прецизни) уреди за това, а че тези характеристики на електрона по принцип са неизмерими (едновременно и с произволна точност). Дотук не видях нещо, което да ми се струва нередно или да ме обезспокои по някакъв начин.

По-нататък се говореше за тъй нареченото "излъчване на Хокинг". Става дума за излъчване на частици от черна дупка. Друго яче казано казваше се, че Хокинг изчислил, че при определени обстоятелства дадени частици трябвало да преминат хоризонта на събитията на ЧД в посока нагоре, отдалечаващи се от черната дупка. Знаейки тогава какво е черна дупка, това твърдение вече малко ме озадачи. Както и да е - беше особено, но не чак толкова.

Истинското ми безпокойство дойде, когато започнах да чета въз основа на какво именно Хокинг счита, че частици може да се измъкнат от ЧД. Той твърдеше, че прилагал принципа на неопределеността към ситуацията на намираща се в черна дупка частица. И поради това, че ние сме знаели точното местоположение на частицата (а именно вътре в ЧД), тогава не би трябвало да знаем нищо за скоростта й, включително и дали е под светлинната или не. И тогава се явявало възможност частицата за кратко да добие такава скорост, та да напусне хоризонта на събитията на черната дупка.

Като цяло това пораждаше голямо безпокойство у мен. Знаех, че в цялата тая работа има нещо гнило. По-късно си го формулирах вече ясно за себе си. Ще се опитам да го обясня.

Проблемът се състои в следното: твърдението "положението и скоростта на една частица не могат да бъдат едновременно и точно известни" по нищо не подсказваше, че при каквито и да било обстоятелства частица ще може да добие скорост над светлинната (говорим за инерциални системи). Просто от принципът на неопределеността не може да се извлече такова следствие. Той не съдържа потенциала да даде такова следствие. Принципът на неопределеността просто очертава принципните ни познавателни възможности над характеристиките на "елементарните" частици. Тоест той се отнася до нас, не до частиците. Не може на база на него да твърдим, че частица може да превиши светлинната скорост (пък било то и в изключително необичайните условия в една черна дупка). Защото принципа просто не се отнася до частицата.

По-точно проблема беше не в конкретния случай с излъчването на Хокинг, а в това, че той беще използвал принципа на неопределеността за изчисляване поведението на някаква частица. Няма нищо странно в това, че не можем да измерим характеристиките й точно и едновременно - просто така е устроена вселената. Но да използваме това незнание за пресмятане поведението на частицата - това вече е нередно. Просто едното не е свързано с другото.

После разбрах, че в КМ се правят много подобни изчисления и никой от правещите ги не се притеснява от тях. Тоест моето негодувание е не срещу техническата част на КМ, не срещу "тялото" й, а срещу фундамента й.

През живота си научих, че повечето хора правят с лекота технически пресмятания, но за основите, за фундамента никога даже не помислят. Най-добрият пример е в математиката - хората я използват за всякакви неща и самите математици се занимават с най-различни пресмятания, но с фундамента й не се занимава почти никой - а именно теория на множествата. Не, има си хора, които се занимават, но в сравнение с другите са нищожна част.

Положението с квантовата теория сега е подобно на това с ефира по времето на младият Айнщайн. Имало много световноизвестни и уважавани учени, които са прекарали живота си в "изследване" и описване свойствата на ефира. И никой не предлагал сериозна алтернатива. Не можело просто така да застанеш пред тях и да им кажеш в очите "Вижте какво, цял живот сте се занимавали с глупости - ефирът не съществува". Самият Айнщайн се занимавал с ефира до едно време.

Така е и сега - виждам, че КМ е поставена на паянтови основи, ама цял свят е луднал по нея: "О, КМ обяснява толкова много неща, тя ни дава толкова много предимства, вписва се чудесно с експериментите, даже и не си помисляй да заставаш срещу нея".

Но по същество - нека повторя пак: принципът на неопределеността казва какво МОЖЕМ ДА ИЗМЕРИМ И КАКВО НЕ. Той по никакъв начин не се отнася до частиците. Самият му смисъл не е ориентиран към тях. Самият му замисъл не включва възможността да ги засяга по някакъв начин. И това е лъжливата греда във фундамента на КМ. Тая греда не опира никъде.

Аз предлагам алтернатива: просто всички частици, които мислим за елементарни не са наистина такива. Имат си вътрешен строеж и при определени обстоятелства този вътрешен строеж влияе на външните им взаимодействия. По същият начин, по който дадени характеристики на кварките в нуклоните на ядрото на един атом могат да доведат понякога до появата на нестабилност в ядрото, така и вътрешният строеж на електрон може да доведе до проявата на вълнови свойства. Всъщност той самият електрон си е един облак (макар и доста компактен по нашите представи) от нещата, които го съставляват. И за да не остане мистичен отенък - съставляват го други частици. А те на свой ред си имат свой вътрешен строеж. И така нататък, но не до безкрайност! Не до безкрайност...

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.