Мъртви ми били определенията?

Хайде тогава аз да те попитам:
- що е живот?
- що е любов?
- що е красота?

не ми казвай че не знаеш, или не можеш да ги определиш, щото били неопределими...


"За ентропията не съм съвсем съгласна. Склонна съм да смятам, че неживата материя създава ентропията, а живата-обратно от ентропията прави подреденост.
Ако гледаш само как се изпарява водата, естествено е да решиш, че след еди си колко години на земята няма да остане грам вода, защото всичката ще се изпари."

Не си права, ама хич. Живата материя може да намалява ентропията само локално, за сметка на нейното глобално увеличение.

Няма как да съществува жива природа, ако нямаме енергията от излъчването на слънцето, която се получава именно от преминаване на подреденост към неподреденост. При това с невероятно по-големи темпове, отколкото живата материя успява да върне процеса. За да стоплиш една чаша вода, ти изгаряш примерно половин килограм въглища (при това невъзвратимо), докато за тяхното образуване е била нужна слънчевата енергия за цяло поколение дървета. Всеки опит на човек да въведе някакъв порядък е свързан с многократно по-голям хаос, който той създава. Общият баланс е винаги в полза на хаоса. Иначе щяхме да се греем на вечен двигател :)


"И не ми задавай въпросът защо трябва да има логика. Аз ти казах, че нещата са по природа алогични, а науката пробва да ги прави логични и даже когато успее да стъкми някаква логика, то тя е пригодена и няма много общо с истинското състояние. "

Нещата може и да са алогични (и така си е), но връзките между тях не са. Самата логика е изградена въз основа на анализ на връзките, така че не може те да са нелогични :) А науката се опитва да разкрие връзките между нещата.

Примерно, на твоят въпрос:
"Къде е логиката в това да се родиш, да прекараш живота си в страдания и да умреш? "
може да се отговори: логика колкото искаш. Най-простата логика: със самият акт на горното, ти изразяваш съществуване. Всъщност, може би ти бъркаш в случая "логика" със "смисъл"? Разбира се, в горното, независимо че има логика, няма някакъв изначален смисъл. Двете не трябва да се бъркат. И науката не извлича скритият смисъл на нещата :)

"Нека науката ми даде доказателства, че изследваните и открити от нея закони са вечни, а не съществуващи за един малкъ отрязък от време примерно няколко трилиона години и малък отрязък пространство-примерно 2-3 вселени. И ще повярвам в тях."

Това не е предмет на науката. Тя установява, че нещо е така сега, и евентуално в някакъв ограничен временен интервал. Ти може ли да покажеш нещо, което да съществува в такъв отрязък? Много се съмнявам. И преди да ми кажеш "бог", докажи че него въобще го има сега.