Ами аз нали те питах: дай пример за нещо видяно или осъзнато, което не може да се представи като компилация от нещата, които умът вижда, и ще ме убедиш. Ето, твоят свръх разум всъщност е разум + хиперболизиране на свойствата му - нищо прозренческо няма тука.

"Коректният изказ на науката би бил-не сме открили досега.
Обаче ти казваш-няма.
Е това теза на науковъд ли е? "

Ти твърдиш, че има, нали. Просто го покажи. Това че не сме открили до сега означава ли че има? Пак питам, има ли?

Науката създава понятията по необходимост. Когато нещо се прояви, се създава понятие за него. А ти обратното: създаваш понятие, и почваш да чакаш да се напълни. Къде си виждала Баба Яга или свръх-разум, че ме убеждаваш че ги има?

"Има едни техники из окултното-да се разширяваш и да включваш в себе си външни обекти. Примерно освен собственото си тяло, можеш да включиш към себе си и стола, на който седиш, дървото пред прозореца, цялата стая и т.н.
И тогава както ще знаеш когато те боли крак, така ще знаеш и когато дървото го боли кората. "

А сигурна ли си че не се самозамайваш с тези техники, а дървото в същност не го боли кората? Какъв е критерия, т.е. доказателството, да си дойдем на думата?

Ти всъщност искаш да вярваш, че можеш да разбереш кога дървото го боли кората. :)
Засърби те лявата ръка - ама разбира се, дървото го боляла кората, какво друго може да бъде... Утре друг акъл може да ти дойде, пак те засърби лявата ръка - друго нещо станало.

Що не опиташ да провериш дали тези техники работят, като се свържеш с някой институт, който наистина може да определи дали дървото го боли кората? И изобщо, как се проявява това, че дървото го боли кората, а не го е гъдел от мравките? :)


"Я ми кажи, ако умът ти срещне нещо по-висше от него, как ще го разпознае като по-висше? По какъв начин? Какво доказателство ще е в състояние да го удовлетвори, че е срещнал по-висшето от самия себе си? "

Определи какво е "по-висше", и ще ти разработя стратегия за разпознаване.


"Ти постулираш, че няма нищо по-висше, въпреки че знаеш перфектно, че липсата на нещо не може да се докаже, може да се докаже само неговото присъствие. Говоря за липсата изобщо, не липсата на конкретно място и в конкретно време.
И от това, че нещо не си открил, не значи, че го няма. "

Права си. Не може да се докаже несъществуване. Но и не може да се съобразяваме с нещо "потенциално съществуващо" ако то по никакъв начин не взаимодейства с нас. Не можем да очакваме, че всяко понятие, което умът изкомбинира (!) може да има реален пълнеж в действителността. Или ти седиш и тръпнеш чакайки може би баба Яга да се появи? Помисли, дори да има нещо "по-висше", ако човечеството НИКОГА не се сблъска с него, това по-висше съществува ли за човечеството? Не съществува (даже не може да се твърди че го има, както в горното съждение) освен да участва в приказки да плаши децата. Самото понятие "съществуване" е свързано с въздействие. Нещо което не въздейства, не съществува според философското определение.

Ако то съществува, но ние не го знаем, но то има проявления, то то въздейства върху нас. Тогава трябва да се съобразяваме с него. Те това е въпросът: има ли проявления "по-висшето" или нема. По-горе ти ме убеждаваш с някаква техника за самозалъгване, с която може и да достигне човек до по-висшето. Въпросът е, работи ли тази техника, или само-залъгва?

Няма начин да докажеш (ти за това се и дърпаш от доказване), докато се ограничаваш само с чувства и сетива. За теб, чисто субективно, може да съществува каквото и да е в твоето съзнание, което да няма никакво отражение върху околните. Обикновено това се нарича измислици...

Те пияните чувстват топлина от спирта, което не им пречи да замръзнат при сблъсъка с голата реалност по-лесно от един трезвен.


P.S. борих се с един нагъл вирус с голи ръце. Той ми уби броузера, не можех да изпращам съобщения :)