Ще се опитам да обясня защо така полученото знание не може, по-точно не трябва да се ползува.

Първо, липсата на критерии за правилност. Аз бих класифицирал грубо това, което се появява в главата (да го наречем условно "знание") в три категории:

1) знание, породено от фактите - в резултат от синтез или предсказване на нови факти. Тука спада и интуицията;

2) фалшиво знание, неправилно, противоречащо на фактите: "зеленият крокодил е червен" (шега :)). Ако нямаше такова, нямаше сега да спорим;

3) измислено знание, което няма връзка с никакви факти. За което всъщност е думата. И което е най-съмнително, защото в него множеството фалшиво знание МНОГОКРАТНО (математически безкрайно :)) надхвърля множеството ПОТЕНЦИАЛНО "правилно" знание - такова, което може някога евентуално да се потвърди. Прост пример:

а) киркитанците имат 3 крака;
б) киркитанците имат 4 крака; и т.н.

От горните твърдения както се вижда само едно МОЖЕ евентуално да бъде истина, а такива невярни твърдения мога да създам много, само променяйки броя краци. Тук пределно ясно изпъква проблемът с критерия, който науката решава елементарно :))

Второ, източникът на такива знания обикновено се свързва с чувствата. Вече говорихме колко несигурни са те и колко лесно се манипулират. Ако не си спомняш, гледай "Сладко отмъщение" по телевизията в неделя :))

Трето, вярата в правотата на това знание не е критерии. Ще ти разкажа един пример за "ползуването" на такова знание, в който за съжаления бях неволен участник.

Един мой роднина в началото на демокрацията имаше доста проблеми: уволнение от работа, семейни проблеми, депресия и др., които постепенно го доведоха до състояние (според мен) да се чувства незначителен, непотребен. Ако си спомняш, тогава беше на мода екстрасенси, които лекуваха масово по телевизията, ръкомахайки пред камерите... Та моят близък започна да получава информация от "космическия разум". В началото историята беше доста безобидна, ние доста сме говорили с него по тези въпроси (аз разбира се го убеждавах че това са глупости ). Информацията, която "получаваше", беше основно за него, че е предназначен да съобщи нещо, тогава признахме Македония при Жельо Желев, та заслугата за това и бъдещото присъединяване (!) на Македония към България беше едва ли не плод на усилията на моя близък. После се появиха известни странности. Изведнъж получава убедителна увереност, че ако занесе някаква найлонова торбичка с вехтории на определен ъгъл на улицата, това ще спомогне да се случи еди какво си събитие (не се случваше, ако имаш такъв въпрос!). Беше почнал да изнася разни предмети от къщата си и да ги оставя на улицата. Симптомите на получаване на съответното "знание" бяха точно такива, каквито обсъждаме с теб. Изведнъж се появява убеденост че това трябва да стане, просто нетърпяща възражение. И никакви доводи не помагат. По професия беше инженер-химик, доста образован. Просто логиката му беше се променила напълно.

После се появиха "те". Следяха го, подслушваха го, подхвърляха му предмети, например постелката пред апартамента му, както и да беше поставена, "те" му даваха знак с това. Нататък нещата тръгнаха по-бързо, човекът искаше да се хвърли от блока и беше оставил бележка. Причината беше, че с това щял да спаси България.

Сега човекът е добре, но е на лекарства. Ако ги спре или дори намали, старите симптоми се връщат. Иначе играем понякога шах...

Затова ми беше интересът към тези методи за получаване на знания и за критериите за тяхната правилност. Защото след този случай просто не мога да не се усъмня в нещо, получено по този път. И съответно ползувано за чието и да било благо.

Не намеквам, че ти имаш подобни проблеми, опазил ме бог, да не си помислиш че съм толкова зъл! Напротив, приятно ми е да споря без да излизам от добрия тон.
Просто се опитвам трезво да огледам и обсъдя всички страни на проблема, макар че това което виждам, не ми харесва.

Имаш ли някакво мнение по проблема, свързан с горния случай?