|
През 1835 г. Алфред дьо Мюсе,наричан "най-надарения поет и писател на своето поколение",написва единствения си роман "Изповед на едно дете на века".На фона на катастрофалните последици от войните на Наполеон той разкрива собствената си история - страстната си любов към Жорж Санд,с която прекарват заедно две бурни години,изпълнени с приятелство и разпри,със сдобрявания и раздели.Когато се срещат,Алфред е на 23 години,отдаден на разгулен живот,без идеали и надежди.Ала поезията му все повече се харесва на младите,които се увличат по стиховете му.Жорж Санд е 29-годишна,майка на две деца.Скандалният й начин на живот й спечелва не по-малка популярност и от първите й три романа.Определят я като "писател,настроен срещу брака",почти цял Париж я обижда грубо.Жорж Санд е силна,бунтарска натура - наслаждава се на живота,радва се на щастието,докато Алфред дьо Мюсе предпочита да страда и да се измъчва.Двамата са диаметрално противоположни - тя обича природата,провинциалния начин на живот;той е парижанин,поклонник на модата,любител на хазартните игри.Но независимо от различията,любовта им е силна и унищожителна. "Той прекалено силно искаше да вземе това,което тя му предлагаше.Той искаше да задържи това,което тя вече беше захвърлила.Той й се отдаваше,а тя губеше себе си в него.Той бе ловецът,а тя - жертвата.Ето какви бяха нещата",пише Франсоаз Саган в предговора си към книгата "Любовните писма на Жорж Санд и Алфред дьо Мюсе".
Уникалното в тяхната любов е начинът ,по който са писали за любовта и страстта си,докато са я преживявали.Като са се опитвали да разберат чувствата си,те са се вдъхновявали взаимно,подхранвайки със силни емоции както собствения си живот,така и живота на останалите.И за двамата перодът,през който са били заедно ,е изключително плодотворен.В творчеството им от това време се открива дискретното присъствие на другия - любовта им е била толкова всепоглъщаща,че запленени и впримчени един от друг,те не са усещали дали живеят живота си, или пишат за него. Това взаимно проникване е давало изключителната сила на връзката им,която е прекъсвана и подновявана,още по-страстна и пагубна.
Именно тази книга смятам да препиша тук,в този клуб и в тази тема.Някои от вас може да са я чели,а други-дори да не са чували за нея.Текстът не е много съвременен,защото превода е от 1921 година,където думите завършват на "ь" . За мен няма да представлява особена трудност да набера цялата книга,глава по глава,защото вече съм я чела поне 10 пъти и съм свикнала с тескта.Естествено,че ще ви спестя "ь"-тата:)))
Книгата е от друго време,с други нрави,с друго отношение към любовта,което днес може би изглежда смешно.Но книгата наистина е една изповед и привлича с това,че е реално преживяване,а не имитация на такова.
Това е тема като всички други,в която вие ще можете да изразявате мненията си по която глава от книгата си поискате.Да спорите,обсъждате и споделяте какво ви харесва и какво не ви харесва в книгата или главния герой(авторът), ще е нещо напълно в реда на нещата.Това,от друга страна ще показва и вашия интерес към текста.
Само ще отбележа,че имената в книгата са променени.Тоест,Жорж Санд не е с това име,а с друго,което вие сами трябва да познаете:))))))Както и на всички други образи,включително и самия автор.
Утре смятам вече да препиша първите две глави:)
Winona forever...Редактирано от Sperantza на 10.08.04 08:46.
|
"Изповед на едно дете на века" по Алфред дьо Мюсе
