Изведнъж,сред най-черна скръб,отчаянието,младостта и случаят ме накараха да извърша едно деяние,което реши моята съдба.
Бях писал на моята метреса,че не исках вече да я видя;аз държах всъщност на думата си,но минавах нощите под нейните прозорци,седнал на една скамейка,до вратата й;гледах нейните осветлени прозорци,слушах шума от пианото й;понякога я зървах като сянка зад нейните пердета.
Една нощ,когато бях на тази скамейка,потънал в страшна тъга,видях да минава закъснял работник,който се полюляваше.Той бърбореше несвързани думи,примесени с радостни възклицания.После прекъсваше,за да пее.Той беше хванат от виното и краката му,отслабнали,го водеха ту на една страна-към вадичката,ту на другата.Той току-що падна на скамейката пред една друга къща,срещу мене.Там се люля известно време върху лактите си,после заспа дълбоко.
Улицата беше пуста;сух вятър замиташе праха;луната,сред небето без облаци,осветяваше мястото,където човекът спеше.Аз се намерих глава до глава с този дебелак,който не подозираше моето присъствие и който си почиваше върху този камък по-сладко може би,отколкото в своето легло.
Без да ща,този човек направи промяна в моята скръб;аз станах,за да му отстъпя мястото,после се върнах и седнах отново.Не можех да напусна тази врата,където не бях хлопал като господар;най-после,след като се разходих по всички страни,спрях се машинално пред спящия.
"Какъв сън!,си казвах аз.Сигурно този човек не сънува нищо;жена му в този час отваря може би на своя съсед вратата на хамбара,където той лежи.Дрехите му са дрипи,бузите му хлътнали,ръцете му загрубели;той е някой нещастник,който няма хляб винаги.Хиляди разкъсващи го грижи,хиляди смъртни мъки го чакат при събуждането му;при все това той е имал тази вечер едно екю в джоба си,влязъл е в някоя кръчма,където са му продали забрава за нещастията му;той е спечелил през седмицата,за да има една нощ сън за сметка на вечерята на своите деца.Сега неговата метреса може да му изменя,неговият приятел може да се промъква като крадец в кочината му;аз сам мога да чукна по рамото и да му извикам,че го съсичат,че къщата му е в огън;той ще се обърне на другата страна и ще заспи пак.
Ами аз,ами аз!,продължавах като прекосявах с големи крачки улицата,аз не спя,аз,който имам в джоба си тази вечер какво да ме накара да спя цяла година;аз съм толкова горд и толкова глупав,че не смея да вляза в една кръчма и не се досещам,че всичките нещастни влизат там,за да излязат после щастливи.О,Боже!Един само кичур смачкано грозде стига,за да разпръсне най-черните грижи,и да се скъсат всичките невидими нишки,които гениите на злото простират по нашия път.Ние плачем като жени,ние страдаме като мъченици;струва ни се в отчаянието ни,че върху нашите глави се е съборил цял свят и ние сме седнали като Адам със сълзи на вратите на Рая.А,за да се излекува една рана,по-широка от света,стига да се направи едно малко движение на ръката и да освежим гърдите си.Колко мизерни са,наистина,нашите скърби,щом като така се утешават!Ние се учудваме,че Провидението,което ги вижда не изпраща ангелите си да изслушат молбите ни:то няма нужда да си дава мъка;то е видяло всичките наши страдания,всичките наши желания,всичката ни гордост на паднали духове и океана злини,който ни заобикаля,и то се задоволява да окачи един малък черен плод покрай нашите пътища.Понеже този човек спи тъй добре върху тази скамейка,защо да не спя и аз също така върху моята?Моя съперник минава,може би нощта у моята метреса;той ще излезе оттам на разсъмване;тя ще го придружи полугола чак до вратата,и те ще ме видят заспал.Техните целувки не ще ме събудят и те ще ме чукнат по рамото;аз ще се обърна на другата страна и ще заспя пак."
Така,изпълнен от една дива радост,аз започнах да търся кръчма.Понеже беше минало полунощ,почти всичките бяха затворени;това ме ужасяваше."Е,какво!,мислех си аз,нима и това утешение дори ще ми бъде отказано!" Аз тичах по всички страни като хлапак по дюкянчетата и виках:"Вино,вино!"
Най-после намерих една кръчма отворена:поисках бутилка и без да гледам дали тя беше хубава или лоша,изгълтах я глътка по глътка;последва втора,после и трета.Аз се считах за болен и пиех насила като,че ли се касаеше до едно лекарство,предписано от лекар,под страх от смърт.
Скоро парите на гъстата течност,която без съмнение беше подправена,ме заобиколиха с един облак.Тъй като бях пил бързо,пиянството ме хвана изведнъж;усетих,че моите мисли се развълнуваха,после се успокоиха,за да се развълнуват пак.Най-после разсъдъкът ме напусна,повдигнах очи към небето като,че да кажа сбогом на самия себе си и прострях лактите си върху масата.
Тогава само забелязах,че не бях сам в залата.На другия край на кръчмата имаше една група отвратителни хора,с изсъхнали фигури и с пресипнали гласове.Техните костюми показваха,че не са от простолюдието,но без да бъдат и буржоа;с една дума,те принадлежаха на тази двусмислена класа,най-лошата от всички,която няма нито състояние,нито даже занятие,ако не някое неизвестно занятие;която е нито бедна,нито богата,и която има пороците на едната и мизерията на другата.
Те се състезаваха глухо на отвратителни карти;между тях беше и едно момиче,твърде младо и твърде красиво,право казано,и което не изглеждаше да им прилича в нещо,ако не по гласа,който беше също така охриптивял и развален,с розово лице като,че е била глашатайка през шестдесет години.Тя ме гледаше внимателно,учудена без съмнение,че ме вижда в кръчма;защото аз бях елегантно облечен и почти взискателен в тоалета си.Малко по малко тя се приближи;като минаваше покрай моята маса,тя вдигна бутилките,които се намираха там и като ги видя и трите празни,усмихна се.Видях,че тя имаше превъзходни зъби и с блестяща белота;взех й ръката и я помолих да седне при мене;тя го стори с благосклонност и поиска на своя сметка да й донесат вечеря.
Аз я гледах без да кажа дума и очите ми бяха пълни със сълзи;тя забеляза това и ме попита-защо.Но не можах да й отговоря;наведох глава и сълзите ми текнаха по-изобилно,защото чувствах да струят по бузите ми.Тя разбра,че имах някаква тайна скръб и не потърси да й узнае причината;тя извади кърпичката си и като вечеряше твърде весело,ми избърсваше от време на време лицето.
Имаше в това момиче нещо незнам какво толкова страшно и толкова сладко и едно безсрамие,толкова особено,смесено със състрадание,че не знаех какво да мисля за него.Ако тя ми беше хванала ръката на улицата,би ми причинила ужас;но мене ми се виждаше толкова странно,че едно създание,което не бях никога виждал,каквато беше тя,идва без да ми каже нито дума;да вечеря срещу мене и да избърсва моите сълзи с кърпичката си,и останах изумен,едновременно и развълнуван и очарован.Чух,когато кръчмарят я попита дали ме познава;тя отговори-да,и я оставиха спокойна.Скоро играчите на карти си отидоха и след като кръчмарят мина в своята стаичка и затвори вратата и капаците отвън,аз останах самичък с това момиче.
Всичко,което току-що извърших сега,беше станало толкова бързо и аз се бях подчинил на едно толкова странно и отчаяно движение,че мислех,че сънувам,и моите мисли се притиснаха в един лабиринт.Струваше ми се,че или бях луд,или че се бях подчинил на някаква свръхестествена сила.
"Коя си ти?-изкрещях изведнъж-Какво искаш?Откъде ме познаваш?Кой ти каза да избърсваш сълзите ми?Това ли е твоят занаят,което вършиш и си мислиш,че съм буден тази нощ за тебе?Аз не ще те докосна нито с края на пръста си.Какво правиш там?Отговори.Пари ли ти трябват?Колко продаваш това състрадание,което имаш?"
Станах и исках да изляза;но,усетих,че се полюлявам.В същото време очите ми се размътиха,една смъртна слабост ме завладя и паднах върху едно столче.
"Вие страдате,ми каза това момиче,като ми взе ръката;вие сте пили като дете,каквото сте,без да знаете,какво вършите.Останете на този стол и почакайте да мине някой фиакър през улицата;вие ще ми кажете,къде живее майка ви и той ще ви заведе у вас,понеже наистина,прибави тя като се смееше,понеже наистина вие ме намирате грозна."
Когато тя говореше вдигнах очи.Може би пиянството беше това,което ме измами;аз не зная дали не бях видял добре дотогава или не виждах добре в този момент;но забелязах изведнъж,че тази нещастница носеше на лицето си фаталната прилика с моята метреса.Почувствах се замръзнал пред тази гледка.Има едно особено треперене,което обхваща косите на човека;простите хора казват,че смъртта е,която ви минава над главата,но това не беше смъртта,която минаваше над моята.
Това беше болестта на века или по-скоро самото това момиче беше тя;и тя беше,която под тези бледи и подигравателни черти,с този пресипнал глас,дойде и седна пред мене в дъното на кръчмата.