|
В отговор на:
Нямам представа дали и при ПЦ нещата са като при Ватикана, но някъде трябва има централизирана власт със свои лобита по места.
Нещата в ПЦ не са никак като при Ватикана.
Първом, ДС не може да наложи свой избраник за патриарх - папа, нито за кардинал или епископ. Процедурата по избор на епископ е много сложна и се събира информация на много нива. Ватикана обаче също се допитва до мнението на властите в дадена страна.
Второ, ватиканското разузнаване е най-мощното и на завидна висота и с неповторима херметичност. Не случайно шефът на ДС намеква, че се учели от църковното разузнаване.
Папата има реална власт, докато в България патриархът няма кой знае каква власт над другите. Същевременно патриархът има някакъв авторитет и ако е искал, можел е да изрази гласно несъгласие. Такова беше изразено един единствен път когато властите наложиха епископската хиротония на един епископ.
Последният беше самостоятелен и не принадлежеше към никой църковен лагер, но си имаше някакви прояви. Затова всички митрополити се възпротивили да го хиротонисват. Тогава властите поставили условие. Или да хиротонисат "техния" човек или няма да разрешат хиротонията на агента протеже на патриарха Йосиф Американски. Прочее, компромисът беше заради Йосиф
Колко сложно и объркано е всичко. Хем всички хора на властта, хем всички против всички.
Не помня дали по същия повод Ловчанският митрополит Григорий демонстрира докрай несъгласието си. Подписвайки протокола, той прави някаква съществена пропуска.
Според агент Ангелов, ДС замислила т.н. "разкол". Аз не съм убеден в това, въпреки да сме имали дълги и предълги разговори на тази тема с г-н Желязко Тенев или иеромонах Павел Бачковски, в които той ме е убеждавал в тази версия за ДС. Положението в Църквата беше достигнало до един нетърпим предел на беззаконие, владишко своеволие и симония.
Фаталната грешка беше, че никой не искаше да мисли по църковному, свиквайки църковен събор за оправяне на каноничните аномалии. Циреят си остана и няма начин да не причини същинска гангрена.
Сега нещата изглеждат различно от самото начало, когато почти всички митрополити бяха против патриарха. Митрополит Геласий разказваше, че за екстрените заседания на Синода патриархът идвал рано в Синодалната палата и безпокойно вървял напред - назад в мълчание. Нямало на кого да се довери, както и всички предприели дистанция, чакайки да поотмине бурята. Дори близките на патриарха злорадстваха, че тълпата го освиркваше. Помня, че дядо Иларион се усмихваше лукаво и предсказваше големи промени. Тогава се заговори за Йосиф Американски да става патриарх и мисълта го услаждаше.
При разделението, двата лагера преговаряха зад гърба на патриарха. В самото начало двете страни се бяха договорили да свикат събор и да "изберат" дядо Дометиан.
Трябва ли да подозираме, че ДС е дирижирала всичко това? Аз не го вярвам. Когато ДС престана да мисли за Църквата, страстите изригнаха и ще продължат да бълват гореща лава, защото мястото на ДС е заето от масоните и всевъзможните ордени и архонти.
Редактирано от Prokimen на 20.01.12 18:49.
|
Re: "Където са двама или трима от ДС в Мое име..." [re: *abi*]
