Както споменах, Б.П.Ц. се управляваше от герасимистите, които бяха настроени против патриарха. Това се вижда и от донесенията на митрополит Калиник. Единственото изключение от герасимистите е сегашният Варненски митрополит Кирил. В онези смутни времена 1990 - 1992 г., когато дядо Иларион, бидейки най-верен приятел с патриарха, за миг хукна да хиротонисва Христофор и да създава началото на разкола, дори патриаршеското протеже сегашният американски митрополит Йосиф се ослушваше да смени патриарха, дядо Кирил Варненски въстана срещу своите си и само той беше недвусмислено ясен в защитата си на патриарха. Той е участвал в опитите на организираното свещенство да превзема сградата на Синода. Никой друг. Частично дядо Натанаил. Само дядо Кирил беше не само недвусмислено ясен, но и на практика най-активен. Защо? Самият аз не мога да си обясня.

За себе си съм убеден, че между герасимистите има някакво тайнствено съзаклятие. Ако нарочат някого, само смъртта може да го спаси от тях. Всички действат единно като глутница вълци. Самият митрополит Симеон ми беше доверил, че когато патриархът споменал името ми в заседание, скочили всички герасимисти в буквалния смисъл "като вълци", според думите на Симеон. Затова и за себе си друго не очаквам, освен смъртта за избавление

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите