За пионерската и комсомолската организация - да, всички влизаха, щото бяха деца.
Влизаха под влияние на родителите. Откажеш ли да влезеш в Комсомола, забрави за прием във ВУЗ.
А отказалите да стават партийци имаха алтернатива - да се пишат членове на БЗНС. И, естествено, да се откажат от възможността да заемат отговорни длъжности, директорски постове и подобни. Тук-там имаше безпартийни на високи длъжности, но като добри специалисти, за които си затваряха очите, че се дърпат от членство в БКП, щото добре си вършеха работата.
А нарочените, че нещо ритат против властта или имат "съмнителни" роднини, не мжеха да следват, не можеха да работят друго, освен най-черна, нископлатена или занаятчийска работа, цялото семейство, деца, братя, сестри, племенници си бяха прецакани.
Едно време не оставяха само един да си сложи главата в торбата, заради него цялта рода си го отнасяше. Което все пак оправдава пречупилите се хора. Ти, хубаво ще изгориш на кладата, но ще си устоиш на принципите, но ако знаеш, че ще прецакаш живота на всичките си близки с този героичен жест...как би постъпил?
|