Въпросите Ви са резонни.
Това за заплащането, мисля, че ще да са били стотинки за бонбони "карамел-му" Изнесена е информация, че едва ли не най-голямата заплата в натура за дядо Кирил бил някакъв си фотоапарат за 150 лева. Това беше средната заплата тогава, но не са му я дали на ръка, а по изключение му подарили апарат. За дядо Симеон не мога да кажа. Той е бил директор на пионерския дворец, после става монах и владика за Америка. Питам се с каква съвест посрещна приятелски Симеон Българоубиец в България, след като е имал мисия да донася информация за него Няма да се изненадам, ако стане знайно, че дядо Симеон е работил паралелно и за американците, защото е не само американски поданик, но се говореше, че е съдружник на милиардер в бизнеса. Иначе кой може с една мизерна българска заплата да стои цели месеци и да се лекува в С.А.Щ. Ако не беше свързан с масоните, не би си възстановил повторно митрополитството.
Чувал съм в онези времена, че милицията изискала от някаква си игуменка регистрите за кръщавки и мнозина са били привиквани. Дали е истина или слух, не мога да кажа. Където съм бил аз на служба, никой не ми е искал никакви регистри. Аз страдах по-скоро от моите роднини, които бяха политически ангажирани и работехме на една и съща територия. С всичката ми критичност към българската православна църковност, не ми се вярва владиците да са донасяли на властите кой се черкува.
Когато кандидатствах за френско поданство и имах дълго интервю с представител на френското вътрешно министерство, питаха ме на няколко пъти дали имам контакт с българската църковна община. Отговорът ми беше отрицателен, защото бях ходил всичко на всичко два пъти за 5 години. Тогава ми припомниха на коя дата съм бил, а тогава да е имало максимално 10 присъстващи в българския храм - гараж. Интересуваха се какво съм казал на ухо на присъстващия руски епископ от Московската патриаршия Значи, сред българските емигранти е имало хора, които са седяли на два разузнавателни стола Изсмях се гръмогласно, защото беше 3 март и бяха поканили руския епископ в Париж. В края на службата, когато дадоха думата на еп. Гурий, той ме попита дискретно какво се празнувало на този ден, че му дават думата Попита ме защото се познавахме, а и само аз говорех руски.
Представителят на френското вътрешно министерство знаеше детайли и имена на хора от България, с които съм бил в единичен контакт, като например как се казваше лицето, което ме извика и разпитва в милицията в Кремиковци на 27 декември.
Недоумението ми е откъде може да знае такъв детайл. Другото ми недоумение е как радио ВВС е узнало за мой конфликт с местните власти в с. Червена вода и е излъчило информация същата вечер. Аз съм нямал връзки с никакво разузнаване.
В отговор на:
...но същото е и в протестантските църкви...
Не познавам ситуацията. На няколко пъти съм ходил в адвентиската църква в гр. Русе и пазя най-светли спомени. Бях канен у дома на адвентисткия пастор за библейски събеседвания, който по неизвестни за мен причини беше освободен. Появи се нов пастор, който чакаше разрешение от местните власти. Вълнуващият адвентистите въпрос беше дали новият им пастор ще получи очакваното разрешение. На въпроса ми, бившият отговори много лаконично и със сериозен вид: "ако е в добри отношения с властта, ще го утвърдят". Това ме кара да мисля, че всички пастори като всички владици са били изправяни пред Хамлетовия риторичен въпрос: "да бъда или да не бъда".
Отново ще изразя съмнение, че пасторите ще да са донасяли кой посещава молитвените събрания. На мен ми напращаха всевъзможни провокатори.
Ако ми е позволено, ще разкажа една случка за разведряване. Извикаха ме в селската ми енория за опело. Понеже съм расъл в селото, малко или много знаех хората. Покойникът беше родител на един бивш милиционер.
В автомобила към дома на покойника ми се разказа следната шега, че един поп пътувал на автостоп. Спряла милиционерска кола да вземе попа. Вътре имало куче и попът запитал къде водят кучето. Отговорили му, че го водят да става поп.
Разказът свърши пред дома на покойника. Слизайки, попът запитал милиционерите: "Момчета, ако кучето не издържи изпитите за поп, цял живот ли ще си остане нещастен милиционер"?
Това е било най-кошмарното ми опело, защото удържах смеха си с невероятни усилия.Редактирано от Prokimen на 19.01.12 12:11.
|