Разбирам Ви и нямам никакви възражения. Въпросът обаче, не е толкова ясен както изглежда. Ако е имало злонамерено доносничество, би трябвало да има осъзнаване на греха и покаяние. Въпросът е доколко става реч за злонамерено донесение против някого с цел да му се причини неприятност и дали извършителят осъзнава греха за да се кае.

Цялата история с досиетата ми изглежда злонамерена и непочтена. Или трябва да се огласят имената на всички обвързани с ДС без коментар, или ако ще има коментар, той да не е частичен, а ясно да уточни в какво се е изразявала обвързаността и до каква степен е навредила на други хора.

Питам се що за държава е това и доколко заслужава човек да се жертва за нея, щом си издава разузнавачите? Болшинството са работели за външно разузнаване.

В момента информацията е един миш-маш и в тази си форма не принася полза на никого. Сякаш точно това се цели в крайна сметка - тотална суматоха и площадна врява. Ако правилата на играта са почтени, би следвало Бойко Борисов да няма право да бъде премиер или Първанов президент. Абсурдът е чисто български патент.

Дядо Неофит и дядо Калиник споменават, че са описвали разни международни срещи. Предполагам, че в повечето случаи е било точно така за всички. Чрез служителите на култовете в България да се получава информация за чуждестранни църковни и политически кръгове. Видимо, ще да е имало и личностни доноси, но едва ли всичките доноси ще да са били от желание да се напакости на някого. По-вероятно ще да е било отговор на хитро поставени въпроси от оперативните служители на ДС. Затова и болшинството нямат чувство на вина или огризение на съвестта, че са пакостили персонално.

Не изключвам случаи на реална злина, но в момента информацията се поднася в зловеща форма и сценарият е от ясен по-ясен, че цели да се увреди на християнството като цяло, независимо дали са православни, католически или протестантски общности. Ако имаше добронамереност, щеше да има недвусмислена ясност.

И на мен ми е интересно да узная как е възможно дядо Максим да няма досие. Понеже се упоменава, че дядо Галактион е получил удовлетворение на молбата си да се унищожи досието му, предполагам, че по някакви съображения е унищожено досието на дядо Максим. Възможно е неговият случай да е бил различен и затова да не е оставил същите следи като другите. Така или иначе, един от директорите на комитета по вероизповеданията е негов съученик от семинарията, с когото са били в приятелски отношения. Възможно е да са се съобразили с личната духовност на дядо Максим и да не са го вербували, а да се използвали единствено неговото бездействие като оръдие да въздействат на Б.П.Ц. Понеже той е бил представител на Б.П.Ц. в Москва, не проумявам как е могло да не е слагал подписа си.

За дядо Гавриил също нямам логично обяснение.

Колкото до дядо Амвросий, той стана монах късно и нямаше никакви перспективи след смъртта на митрополит Филарет Видински да прави кариера. Затова и никой не го е вербувал, защото дядо Дометиан го държеше в една глуха линия както в Клисурския, така и в лопушанския манастир, а и замонашването му беше последните години на старата власт. Затова и не е представлявал интерес за ДС, а и пътува в чужбина едва през 1990 година, ако не ми изневерява паметта, бидейки включен в църковната делегация в Рим.

Митрополит Николай е от новото поколение, израснал след преврата. Спомням си го още цивилно момченце през 1990 г. Ако е избегнал мрежите на ДС, не мога да кажа, че е избегнал масонските мрежи. Неговият избор за митрополит е голяма загадка и без задкулисни намеси едва ли е възможно да стане митрополит. Фактът, че той демонстрира обвързаност със архонтите и други някакви си про-масонски ордени е свидетелство, че той е обвързан със задкулсния свят, който управлява света.

Така или иначе, ако човек не е обвързан със скритите сили, не може да стане патриарх или митрополит. Изключение прави единствено митрополит Амвросий. Неговият случай е уникален в съвременната история на Б.П.Ц.

Редактирано от Prokimen на 19.01.12 01:14.