|
При всичката ми паника и свръх напрегнатост от сполетелите ме напоследък здравословни проблеми, успяхте да ме разсмеете за цяла седмица.
Колко жалко, че паролата не е била "Христос посреди нас" и отговор "Есть и будет". Това е литургийно приветствие когато служат няколко духовника. Те се целуват по раменете и се приветстват с гореуказаните две фрази.
Историята ми става все по-интересна и загадъчна. Някога бях в добри отношения с дядо Симеон и от него знаех какво се говори за мен в синодалните заседания и от кого. Първата ни среща беше конспиративна . Уреди я дядо Иларион, който беше близък приятел с дядо Симеон и срещата се състоя в градинката пред Университета. Пароли не сме си казвали. Моето мнение е, че дядо Симеон беше от пропатриаршеския лагер.
Ако се съди по информацията за досиетата, той има най-тлъсто епистоларно наследие, което предполага и особено доверие пред властите. Само за него се казва, че е минал специална подготовка и доколкото е пребивавал в чужбина, неговата информация ще да е била най-ценната. Логично би било да се допусне, че неговата ситуация е "бетонирана".
Ако погледнем безстрастно на неговото житие, ще констатираме с недоумение, че той нямаше никаква власт в църковните дела.
Той оглавяваше само Акронска епархия в Канада и с ранг на епископ. Не състоеше нито в намаления, нито в пълния състав на Синода.
Не помня през коя година църковна делегация, оглавена от Патриарха, посети епархията му и българи в Канада бяха замервали Негово Светейшество със сурови яйца, освирквайки го като комунистически ставленик.
Тогавашната сила в Синода бяха митрополитите Панкратий и Калиник. Те решаваха всичко. за да бъда още по-ясен, ще уточня, че църковните дела в онова време се решаваха от т.н. "намален състав" на Св. Синод, в който влизаха 5 митрополита (ако не се лъжа), но не повече. Прочее, патриархът беше малцинство в този състав, защото другите бяха настроени против него.
Резонно е да се запита човек кои ли са тези "другите"? Това са преди всичко и най-вече духовните чеда на покойния Браницки еп. Герасим с едно единствено и необяснимо изключение.
Духовните чеда на Браницки еп. Герасим. са:
Панкратий Старозагорски
Калиник Врачански
Йоаникий Сливенски
Кирил Варненски
Галактион Старозагорски
Игнатий Плевенски
Йоан Шуменски
Влиятелни духовни внуци:
Дометиан Видински, бидейки чедо на Панкратий Старозагорски
Прочее, сред привържениците на патриарха бяха дядо Геласий, дядо Иларион, който играеше непрекъснато с номера на китайката, дядо Арсений, дядо Симеон.
Другите тогавашни митрополити:
Йосиф Варненски - не обичаше патриарха и дори негласно не признаваше неговото патриаршество, поради което не допусна патриарха да стъпи в неговата епархия докато беше жив, но дядо Йосиф не беше симпатизант на другата група - герасимистите.
Григорий Ловчански
Софроний Доростоло-Червенски, братовчед на патриарха, но неутрален и критично настроен без да се обвързва с никаква група
Варлаам Пловдивски
Стефан Великотърновски
Филарет Видински - участващ в компанията на герасимистите, макар сам той да е бил критично настроен спрямо оскандаления и осъден епископ Герасим
Йосиф Американски (старият митрополит Йосиф, а не сегашният)
След историята със суровите яйца по бялото було на Светейшия, герасимистите бяха решили да се разправят с дядо Симеон. Извикаха го на рапотр в Синода и дълго време го държаха в хотел "Балкан" (ако не се лъжа за името на някогашния хотел между руската църква и мавзолея на Г. Димитров. През това време командироваха тогавашния еп. Дометиан, който беше на почивка в Швейцария, да замине директно в Акрон.
Дядо Симеон нямаше възможност дори да си прибере личните вещи. Пред покойния или убит тогавашен иеродякон Севастиан Петров от Русе бе казал, че ще им даде добър урок, та да го запомнят завинаги. Урокът не закъсня. Герасимистите не бяха взели предвид, че дядо Симеон, макар и професионален агент на ДС, беше американски поданик и пак от отец Севасиат зная, че бидейки осиновен он богата рускиня, дядо Симеон бил съдружник на Рокфелер. Дали е истина, не мога да зная.
Когато пристигна делегация на грузинската църква, оглавена от патриарх Илия II, аз бях прислужник в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" или както му казват сега с аплом: "иподякон". Бях впечатлен от факта, че твърде рано пристигнаха за неделната тържествена служба епископите Симеон и Стобийски Арсений, който беше секретар на Синода в онова време. Трябваше да помагам и на двамата едновременно да се облекат в богослужебните одеяния и разговорът беше кого от двамата ще си избера за духовен старец.
След богослужението беше устроен гала обяд. Всички владици недоумявали защо епископ Симеон не е дошъл на обяда. След няколко часа получили телеграма с По-здрав от Америка.
Дядо Симеон, с помощта на американския посланик, беше напуснал България след богослужението и изпрати едно голямо ку-ку от С.А.Щ. Тогава паниката беше необикновена. Говореше се, че дядо Симеон ще става Бостонски митрополит към Американската църква и ще откъсне енории, които признаваха патриарх Максим. За да се излезе от кризата, Синодът си направи заден вход Създаде специално за обидения дядо Симеон т.н. "Западно европейска епархия" и го провъзгласи за митрополит без да бъде канонично избиран със седалище гр. Будапеща.
Ето я историята и се питам как е могло, бидейки щатен агент на тайните български служби, да бъде смазан от герасимистите, които пък нищо не могат да предприемат без консултация с властите. Как пък властите са позволили на дядо Симеон да напусне България и не са го задържали?
Прочее, въпросът с досиетата не отговаря на много недоразумения. Паролите са недостатъчни за да се проникне в тайната на омагьосания кръг.
В действителност, кой управляваше България? Комунистическата партия ли или ДС? Би трябвало ДС да се подчинява на комунистическата власт, но не разбирам защо властта на най-високо ниво беше следена от ДС, включително и Евгения Живкова.
Редактирано от Prokimen на 20.01.12 15:00.
|
Re: "Където са двама или трима от ДС в Мое име..." [re: *abi*]
