В тези цитирани извадки виждам доста различни мнения. По съм склонна да приема първия цитат.

Аз не съм "проблемен пияч", а човек който е стигнал на етап в който е разбрал, че не може да бъде вече нормален пияч.
За разлика от други аз много бързо фиксирам проблема. Разрешението за мен не беше никак така лесно както го описват други.
Няма и необходимост да казвам "няма да пия" защото съм убедена, че ако реша да се самоубивам ще избера по лесен начин, а и по- почтен. В такова състояние не съм необходима на никой включително на себе си.
Образно казано трудно можем да бъдем приятели с нещо което е посегнало на живота ми.
Има много хора които се отказват от алкохола още преди да стигнат на етап на зависимост. Пробват, разбират, че не могат да пият и не пият.
Аз обаче разбрах доста късно когато вече трябваше да се боря със зависимост. По стечение на обстоятелствата рядко си правя илюзии и рядко се подхлъзвам по един и същи път. Не съм толкова силна, нито толкова неразумна да мисля, че съм изключение от правилото.
Твърде много съм загубила в следствие на алкохола в детството си, не очаквах, че това може да се случи с мен и честно казано когато го установих бях потресена. Моята представа за алкохолизма беше коренно различна. Последствията обаче съм ги видяла и никога няма да се заличат от съзнанието ми. Определено, аз и да не бях успяла да откажа алкохола не бих стигнала до там. Явно, нямам заложено такова желание за живот или съм го загубила далеч в миналото.
Всеки друг живот или смърт ми се струва по приемлива от тази на алкохолик. Може би преди тях поставям наркоманите.