Здравей memi2011,
алкохоличка съм и не пия 4 години и 9 месеца. Спасих се в Анонимни алкохолици. Работейки по 12-стъпковата програма. Припомням две от тези стъпки.
8 Стъпка
Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9 Стъпка
Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.
Гардеробите на моето пиянско минало са пълни със скелети. Мине се не мине време и по някой изпада оттам, за да ми припомни, че няма как да продължа напред, ако не изрина авгиевте обори на над 20-годишните си алкохолни излагации и простотии. Загубени приятелки, защото в пияно състояние съм споделяла тайните им пред трети лица и после това инфо се е върнало към тях. Или защото наквасена съм прелъстявала гаджетата им. Отвратени мъже, на чиито вратове съм висяла (и не само) по публични места, незачитайки репутацията им. Синът ми, с неговите все още ярки спомени как съм го наказвала жестоко за нещо незначително. Мъжът ми, който ме е хващал да флиртувам виртуално с бутилка пред компютъра в късна доба и да пиша "Обичам те" на непознати чатъри...Гаф след гаф, след гаф...Тогава не виждах да съм сторла нищо лошо. Не виждах колко болка съм причинила.
Тежеше ми всичко това, със страшна сила, когато мозъкът започна да се избистря и изплуваха всички мръсотии, на които съм била способна, когато не съм била аз, а пияното ми подобие.
Ужасно трудно ми беше да почна да се извинявам, защото мислех, че ако аз например съм "споделила" с някого нечия съкровена тайна, защо пък той веднага се е разбъбрил - той е виновен, не аз. Или когато съм сваляла някого "несвободен" и той е поддал, значи ангелите му са слаби, аз какво да направя.
Е, няма как да отида сред бивши колеги и да кажа: "Простете, дето се търкалях по дансинга преди 10 г. на коледното тържество на офиса." Това наистина може би е забравено от тях, може би и аз вече съм забравена отдавна.
Но когато става дума за конкретни нанесени поражения, щети или пропуснати ползи на някого, той трябва да влезе в списъка на тези, на които дължа извинение.
На някои се извиних за нещо с 20-годишна давност - те ми отвърнаха че съм луда и изобщо кой си спомня вече. Други, омаскарени от мен на по-късен етап, се зарадваха, че не пия и съм нормален човек. Трети приеха извинението, но не скъсиха дистанцията или не простиха.
Важното е, че на мен ми олеква, след всяко "Прости ми". За мен не е важно дали човекът отсреща го е направил или не, аз не мога да контролирам нито спомените му, нито чувствата му. Аз мога да напаравя само това, за което ме съветва програмата и да разбера, че то наистина помага. Защото скелетите намаляват. Пък и да се покажат - не ме притесняват. Не тръпна в ужас.
И само за протокола, виждам се и се чувам, а с някои работя по общи проекти, с много от тези, пред които съм се излагала, ама здравата...
Това й харесвам на програмата. Наистина ми помага да живея спокойно, да няма вече "И подозрително блясват шпаги от минали страсти...", да има повече днес и сега.
А инак попарата ще си я сърбам до край, няма как. Но цената е такава, че мога да я платя, за да остана трезва.