Re: Спрях да пия, но как да преодолея срама от миналот / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

"Непреодолимото желание за пиене води до редица положения, поради които хората са готови да принесат върховната жертва, но не и да продължат да се борят.

Класифицирането на алкохолиците е много трудно, а неговите детайли не са обект на тази книга. Има, разбира се, психопати, които са емоционално неустойчиви. Ние всички познаваме този тип хора. Те постоянно “зарязват завинаги”. Страдат от прекалени угризания на съвестта и правят много планове, но никога не взимат решение.

Има хора от типа на този, който не желае да си признае, че не може да пие. Той планира различни начина на пиене. Сменя вида алкохол или обкръжението си. Има хора от типа на този, който винаги вярва, че след известен период от време, в които не е пил нищо, може отново да пие без каквато и да е опасност. Съществува и маниакално-депресивен тип, който вероятно приятелите му най-трудно могат да разберат и за който може да се напише цяла глава.

Освен това има и хора, които са напълно нормални във всяко едно отношение, с изключение на въздействието на алкохола върху тях. Те често са способни, умни, дружелюбни хора.

Всички те, както и много други, имат една обща черта: не могат да започнат да пият, без да се появи непреодолимото и неконтролируемо желание да продължат. Това явление, както вече посочихме, вероятно е проява на алергия, която отличава тези хора и ги обособява в отделна категория. Нито една от известните ни форми на лечение не е успявала да го изкорени окончателно. Единственото средство, което трябва да им предложим, е пълното въздържание."

гл."Мнението на лекаря" от Голямата книга

.................................................

Ако откриете, когато искрено го пожелаете, че не можете изцяло да се откажете или че когато пиете, не сте в състояние да контролирате изпитото количество, тогава вероятно сте алкохолик. Ако случаят е такъв, вероятно страдате от заболяване, което може да бъде превъзмогнато само от духовен опит.

За човек, който се смята за атеист или агностик, придобиването на подобен опит изглежда невъзможно, но да продължава както преди за него е равностойно на катастрофа, особено ако е алкохолик от безнадежният тип. Да бъде обречен на алкохолна смърт или да живее на духовна основа, са алтернативи, които не винаги се приемат лесно....."

".....Ако само някакъв морален кодекс или по-добра житейска философия бяха достатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щяха отдавна да са се възстановили. Ние обаче открихме, че такива кодекси и философии не могат да ни спасят, колкото и усилено да опитвахме. Можехме да искаме да имаме морал, можехме да искаме да намерим утеха във философията, можехме с цялото си сърце да желаем тези неща, но ни липсваше необходимата сила. Нашите човешки резерви, начело с волята, не бяха достатъчни - те напълно се проваляха.

Проблемът ни се състоеше в липсата на сила. Трябваше да намерим сила, чрез която да живеем и това очевидно трябваше да бъде Сила, по-висша от нас. Но къде и как можехме да открием тази Сила?

Е, тази книга се отнася точно до това. Нейната основна цел е да ви помогне да откриете Сила по-висша от вас, която да разреши вашия алкохолен проблем."
Гл.ІV от Голямата книга-"Ние агностиците".

..........................................

"За повечето нормални хора алкохолът е символ на веселие, приятелство и живо въображение. Той води до освобождаване от грижите, скуката и тревогите. Води до весела близост с приятелите и събужда чувството, че животът е прекрасен. Но не така стояха нещата с нас през онези последни дни на тежко пиянство. Старите удоволствия бяха отлетели. От тях бяха останали само спомени. Вече не бяхме в състояние да изпитаме приятните мигове от миналото. Упорито се опитвахме отново да се радваме на живота както преди и страдахме от сърцераздирателната мания, че ще успеем да намерим някой нов чудодеен начин да се контролираме. Опитвахме отново – и отново се проваляхме.

Колкото по-малко ни понасяха хората, толкова повече се отдръпвахме от обществото, от самия живот. Когато се превърнахме в поданици на Цар Алкохол, в треперещи обитатели на безумното му царство, вледеняващата мъгла на самотата се спусна над нас. Тя се сгъстяваше и ставаше все по-непрогледна. Някои от нас потънаха в калта с надеждата, че ще намерят разбиране и одобрение. За момент ги откривахме – след това идваше забвението и страшното пробуждане, за да се сблъскаме с ужасните четири Конника – Ужас, Объркване, Безизходица и Страх. Нещастните пияници, които четат тази страница, ще разберат това!

Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде."
Гл 11 от Голямата книга "Един поглед в бъдещето"...............