Нямам желание да направя лицевите опори. Защото ме боли от вчера. Но започвам, без да мисля и чудо на петата вече болката минава и идва хубавото усещане.
Когато след като нямам желание не направя услията, аз не мога да стигна до хубавата втората половина на нещата.
Благодаря че правя нещата сега без да имам желание каквото и да значи това да имаш желание. И идва хубавата, втора половина.
Когато правех нещата за които имах желание само съм изпускала толкова други за които съм НЯМАЛА ЖЕЛАНИЕ.
Благодаря че мога да споделям и да искам да помагам на другите.
Преодилявам страховете си и срама си като правя нещата. Започвам без оглед имам или нямам желание. И става и е хубаво. Просто скачам и после става леко и приятно.
Пожелавам ти мила да вървиш по пътя на щастието със смелост, да скачаш всеки ден, а срама и страха се изпарявам само като си скочила. На мен ми помагат другите хора. Но трябва да започна, да правя, без да мисля имам ли желание, страх и ме е, срам ли ме е. Просто скачам с готовност дори и да не се чувствам готова. Май това е живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите