Мисля, че въпросът тук касае постъпките в нетрезво състояние когато контролът върху поведението ти е занижен или напълно загубен.

За щастие нямам такива, а и аз не пиех на обществени места. Имах и изключително тихо пиянство което въобще не би променило бъдещето ми ако не бях успяла да откажа алкохола.

Към авторката на темата. Просто приемаш, че това е минало и който те приема или му е "пукало" за теб тогава, то определено ще намери оправдание за теб и ще забрави и прости като случаите никога няма да ги използва против теб. Другите винаги ще намерят повод дори не свързан с алкохола или просто той им е "подръка".
Как ще преодолееш срама пред себе си? Просто помисли, че от такова състояние да станеш "нормален" човек не е никак лесно. Така, че трябва дори да се гордееш със себе си.

Между другото отказа от алкохола е най- голямата победа лично за мен в живота. Мислех, по- точно бях убедена, че няма да успея. Боже, успях - победих себе си. Дори се надскочих.