Изключително много ти благодаря, алкажа! Съветите ти затвърждават вече назряващото у мен убеждение, че без помощта на Анонимни алкохолици, няма да мина. Въпреки, че се възстановявам под ръковоството на отличен психиатър доста продължително време. Тъй като наистина дълго време не пия, вече не вземам никакви лекарства и водя нормален живот (с изключение на описания проблем със срама) докторът ми е предоставил изцяло на мен решението за АА. Нито ме съветва, нито - разубеждава. Ще призная честно и защо се колебаех толкова по отношение на тази организация. Някак ми се струваше, че АА ще постави алкохола и борбата с него в центъра на живота ми; мисълта за това колко съм болна ще ме обсеби изцяло; и след като наистина постоянно ми се говори за пиене и колко лошо е то, накрая наистина ще ми се допие. Зная, че е наивно. Просто по най-детински начин искам да забравя думата "алкохол" и да си продължа живота. Ама явно не е толкова просто.