Щом мислиш, че е така, ок. На теб това с какво конкретно ти пречи?
Пия умерено и все по-намаляващо умерено с годините. Обаче, баща ми е алкохолик, следователно, нося гена и не се знае в кой момент организмът ми ще каже "щрак". За да не се самонавивам излишно, се самонаблюдавам, чета много, наблюдавам поведението на самоосъзнали се и непризнаващи се за такива алкохолнозависими непрекъснато и си правя изводи за себе си.
Далеч съм от мисълта, че държа всичко под контрол. До този момент съм стигнала до извода /от опит/, че човек се самопрограмира чрез начина, по който се самовъзприема. Някои самопрограми си ги залага сам не по жизненоважна необходимост, а за да манипулира околните чрез тях. Заради лесна и временна изгода.
В тези случаи дребните дарения за ежедневно съществуване, които манипулаторът получава, го прехвърлят от една зависимост в друга. Дребните дарения са вече не материални или химически, а емоционални. Зависимият не излиза от зависимостта си. Самонавивайки се, че е неизлечимо болен, той смуче енергия на по-високо ментално и духовно ниво. А това е далеч по-деструктивно от простичкото безпаметно дългогодишно пиянство.
Погледни само виртуалното поведение на "старите", основателите и "радетелите" на отбиването от бутилката. Сигурно киснат тук от години с все същите заучени мантри, но стават все по-неадекватни, агресивни, неуправляеми и ограничени. те деградират буквално пред очите на всички, защото си самовнушават и внушават на всеки новочетящ с алкохолни проблеми, че е неизлечимо болен. И, че оздравяването не е в твои ръце, не е в твоето мислене, нагласа и желания, а предопределено от неква неизвестна сила извън тебе. Която обаче, е разпоредила, че ти си болна, саката, инвалид по рождение, длъжна си да се възприемаш като такава и няма мърдане. Освен временно облекчение в компанията на подобни зомбита.
Безутешна картинка. Все едно, гледам животинче в клетка, на която са отворили вратата, дори са махнали стените, но то не помръдва извън територията на клетката. От страх.
|