Ние, алкохолиците, никога няма да станем като нормалните хора, или другите, хора, никога, защото никога няма да можем да пием като другите, мисълта за алкохол, малко алкохол, един път бе, абе айде, нищо няма да ти стане, абе какво са правиш толкова, и ти пък ..., айде бе, малко само, на дъното, ето това трябва да се знае, че ще го има, и ние трябва да сме много наясно, че никога не бива да пием, даже малко. Освен това има и така наречената душевна страна на болестта алкохолизъм, която пък, и най-вече, подчертава много дебело, че няма как да станем като другите хора. Точно Програмата на АА ни дава възможност да живеем като другите хора, но тона не означава, че сме като другите хора.

На тебе просто ти харесва да се чувстваш "не като другите хора", признай си го пред себе си. Такова удоволствие ти доставя да си имаш специална болест, която да те прави по-специална и по-различна в собствените ти очи, че дори не се замисляш за "другите". Те са някакви митични "други", тествани за нормалност по един единствен признак: могат да пият контролирано. Светът е пълен с хора, които изобщо не се интересуват от това дали могат или не могат да пият, дори не пият просто защото това не им е важно. Списъкът им с пишкомерителни амбиции съдържа други точки. Според които се сравняват с "другите". В някои отношения вероятно и ти си в групата на "другите". Сигурно има хора, които се сравняват по някакво качество или физическа даденост с тебе и се тровят по същия начин с мисли и кахъри "ох, защо не съм като нея, защо тя умее това/има такава фигура/талант/воля/, а аз не мога като нея и още много други! колко пъти пробвам и все се провалям, та чак в болница се вкарвам от зор - сигурно съм болна, увредена по рождение, грешна, ненормална... абе не съм като другите, аз съм инвалид." Митичните "други" често имат много по-сложни проблеми за разрешаване и много по-тежки препятствия за преодоляване от това да не сипват в гърлото си при никакви обстоятелства едно химично съединение, което ги разболява и винаги им скапва плановете .

Заявяваш:

Да, животът става нормален за мен, наистина, когато тази седмица, миналата, и по-миналата аз не съм се сещала за алкохол, и това е така, и така ставам като нормалните хора

Да, ама мислите ти все в алкохола и какво беше гадно като пиеше. Вече не си физически зависима от субстанцията, дори и психически зависима не си, щом дори не ти се допива. Имаш си качествено нова зависимост - да разчопляш ежедневно спомените си и да не ги оставяш да си идат от оперативната ти памет, образно казано. Пробвала си едно химично съединение, организмът ти не е реагирал добре на него, имало е тежки здравословни последствия, справила си се, приключила си с този експеримент в живота си, знаеш защо не трябва да го повтаряш, даваш си сметка, че си сбъркала, съжаляваш, че си сбъркала и си пропиляла време и здраве. Това НЕ Е твоята напитка/храна/ - и толкоз.

Виждала съм много хора, които са приключили интимна или семейна връзка с тежки емоционални последствия и с години чоплят, човъркат, не оставят на раните си да заздравеят. Самовнушават си, че щом не са задържали връзката "като нормалните хора"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите