От близо 13 месеца съм в АА.От точно толкова съм физически трезвен.Имам съпруга,имам дъщеря,имам работа,имам приятели...За това време,особено в първите 6 месеца-много моменти на емоционална нетрезвост.И сега имам.По-малко са.От нищото се появяват и от нищото все по-бързо изчезват.За мен,нито от Нищото се появяват,нито от Нищото изчезват.Аз споделям за себе си.И се моля да нямам грам емоция в сърцето си, на някого нещо да налагам с писането си или с поведението си.Защото мога да се заблудя.Аз не съм вещ във всичко.Тази претенция,тази амбиция да съм вещ във всичко е от болестта на душата ми-ум,емоция,воля/интуиция/.На мен ми помага Духовният план от 12 стъпки на АА.Аз не загубвам своята идентичност,когато всеки ден,ден по ден прилагам този план в живота си.С моята човешка природа има какво да допринеса.Аз откривам своята идентичност,но когато мисля правилно.А кога мисля правилно?Е,това е моят план,моята програма,моят път...Но мога да споделя частица.В края на деня съм благодарен за всичко,което съм свършил.Не се тръшкам в това,което не съм свършил,което съм планувал сутринта в главата си.Не се виня,не се страхувам,не се гневя.Благодарен съм.Е,направих се на светец.Разбира се,че понякога има и от вината,страха,гнева...Но все по-бързо излизам от тези състояния.А понякога дори ги улавям,преди да са ме обзели.На 01.07. започнах работа в нов български сериал.Не съм актьор.Друга дейност върша в сериала.За първи път работя с две млади жени-художнички.От самото начало знаех,че те приключват работа в сериала на 18.07.Всичко необходимо за първите епизоди изпълних за една седмица.Аз съм на надница.Останах все едно без работа до 18.07.,по-точно-няма да получавам пари.Можех да се разгневя.Кому беше нужно толкова да бързам?И веднага мога да упрекна двете жени.Не ги упреквам.Те искат да видят с очите си,че имаме всичко необходимо за първите три епизода.Искат да си свършат работата.Те не ме пришпорват,за да остана без пари.Те просто си вършат своята работа.Преди не само щях да се разгневя,преди щях да им искам сметка,даже щях да им направя грандиозен скандал/както много обичах да се изразявам преди да отида в АА/.Нищо подобно не правя.И получавам в достатъчност.Едната жена през ден,през два ми се обажда,защото ми намира ангажимент за ден,за два...Усетила е какво се случва.Но скандал не съм правил,претенции не съм имал,опитал съм да разбера тези две жени,а не те мен да разберат.Благодарен съм.Пак казвам-получавам в достатъчност.Каквото и да значи това.


Последните три месеца се опитвам да разбирам и да не съдя.


Отивам в група на АА в Стара Загора.Аз съм от София.Защо отивам?Защото Първа Традиция на АА сега,за момента я разбирам така.Групата на АА,която посещавам в София ще бъде единна,ако сме единни всички групи на АА в България.Не сме толкова много в България.Всички се опитваме да се възстановяваме от алкохолизма.Аз мога така и съм трезвен,ти можеш така и пак си трезвен.Аз мога така като действам по Духовният план от 12 стъпки със спонсор.Чък Ч. можел без спонсор.О,кей.Аз обаче мога със спонсор.В нашата връзка спонсор-спонсориран няма йерархия.Има доверие.Спонсорът ми е от по-дълго време в АА.Не казвам с повече опит,не казвам,че е светец.Това последното не е моя работа.Аз му имам доверие.Той може да сгреши.Не се вкопчвам в грешката му.Моля се,ако мога да му помогна.Не развявам байряка,че спонсорът ми греши,че спонсорът ми нещо се опитва да се налага.И пак-аз съм го помолил да ми бъде спонсор,аз му имам доверие.Видял съм нещо у него,което искам да притежавам,да приличам.Ама той не е идеален.Ама аз не искам да съм идеален,аз искам да съм трезвен и всичко друго в достатъчност като практически резултат от моята трезвост и действието ми по Духовният план със спонсор.Може да се случи спонсор и спонсориран да спрат заедно да практикуват този Духовен план за действие.И при мен се случи така с първия ми спонсор.Сега,след 6 месеца,честно мога да споделя практическия резултат от работата ми с моя първи спонсор-аз съм трезвен близо 13 месеца,той е трезвен близо 11 месеца.Аз съм благодарен на моя първи спонсор.Дал ми е толкова,колкото може да ми даде.Мисля,че никак не е малко.Гледай сега откъде започнах и къде стигнах...Обичам и се оставям на вдъхновението...


Та, отивам в Стара Загора за първи път.Влязох в групата с всичката добронамереност и любов,която може да има у мене.Бях се наслушал на всякакви страхотии за този,онзи или онази...И особено за един събрат.Влизам и млъкнах.Аз знам защо млъкнах.Причината е у мен.Тя е за мен.За първи път млъкнах.За първи път можех да слушам.И чух всичко,от което имах нужда за онзи момент и което ми помага и в днешния ден.Благодарен съм на всички,които присъстваха.


Ходил съм в Плевен,ходил съм в Пловдив в група на АА,ако имам финансова възможност и другаде ще отида.


След известно време пак отивам в Стара Загора.И пак имах възможност да слушам и да чувам.Този път,обаче имах възможност,освен всичко друго и да четем заедно част от главата "Има изход" от Голямата книга с този,най-страшният събрат,който само налагал диктат,командвал и т.н.Ама аз пак съм добронамерен.Цялото ми същество се е устремило към това-не мога да не науча нещо полезно за моето възстановяване.Единствено и само към това.В АА съм,за да получа помощ,не да връзвам кусури.И получих.Не нещо.Получих НЕЩА.И всичко в едно невероятно вдъхновение,споделяне и толерантност.Аз почти не говорих,защото имах желанието да чуя,да науча...Благодарен съм.


Та,каквото посееш,това ще пожънеш.Ако сея вина,сея алкохолизъм.Ако сея страх,сея алкохолизъм.Ако сея гняв,сея алкохолизъм.И после се чудя и мая на ожънатото.


Никой нищо не може да ми наложи в АА и не ми е налагал.В АА ми предлагат.Ако не ми харесва,естествено/за мен/ си живея в заблудата,че ми налагат.


Поискал съм честно да спра да пия.И от нищото този път у мен дойде спонтанно желанието този път да не създавам аз правилата.Чувството за принадлежност към АА ме провокира да се чувствам себе си,а не добър.И щастлив.Каквото и да значи това.



ВСИЧКО ТОВА ЗА МЕН.НА ВСИЧКИ ЧЕТЯЩИ-"КАКТО ВИ ХАРЕСВА!"