Аз не вярвам в 24 часа.Аз се опитвам да действам,да правя,да говоря,да слушам...24 часа.На част от тези 24 часа съм благодарен на това,което съм успял да свърша,да кажа,да чуя.Не се обвинявам,не се гневя на това,което не съм успял да свърша,да кажа,да чуя.Благодарен съм,че в тези 24 часа мога и да спя.Спокойно мога да спя.Имах нужда от спокоен и благословен сън.Вече го имам.И съм благодарен.


И аз вярвам във Вечността.Но и се доверявам на Вечността.И аз имам планове.И аз имам мечти.Но съм благодарен на това,което ми се случва днес.Благодарен съм и на това,което мога да направя днес.По-рядко мисля за вчера.По-малко се опитвам вече да отгатна какво ще стане утре.45 години съзнателен живот изпусках да се насладя на мига.И не да осъзная грешките от миналото,а да се самосъжалявам.Ах,как не ми върви.И да искам непременно утре да ми се случи това,за което мечтая,това,което аз смятам,че е правилно да ми се случи утре.Непременно да се случи,защото ми се полага.Само така ще бъда щастлив.Само така "живея".И хо-о-о-п във Вечността се оказва,че случилото се днес/както аз си мисля/ е най-хубавото нещо за мен-не е най-хубавото-о-о-о...И обратният вариант,разбира се.


Днес имах възможност да споделя нещо в този форум,да отида да поработя,в момента да ти отговоря...Довечера ще се срещам с приятели.Стоп!Дотук с плановете ми.Сега е 17 часа и 35 минути.Наслаждавам се на това,че мога да споделям с теб.Благодарен съм.


Прекрасна вечер в Любов и Толерантност,ти пожелавам.


Всичко това,честно от мен.А на теб-както ти харесва.