Вчера сърцето ми не беше пълно с благодарност, да го подчертая, не беше. Предишния ден имах мигрена, и се бях изнервила, страхувам се от мигрената, плаши ме, и затова реших да го споделя тук, защото знам, че болестта алкохолизъм е толкова голяма, колкото са големи тайните ми, и се старая да не оставям тайни в себе си
Знаеш ли, по света има милиарди хора, които не са изпълнени с благодарност! Ако от горния цитат се извади пасажът, свързан с алкохола-то ще се получи съвсем стандартния ден на съвсем стандартния човек...който никога не е имал проблеми с алкохола.
Какво искам да кажа? Искам да подчертая, че е силно деструктивно да се омотава с паяжината на пиячката каквото и да е в реалния живот. Дните биват добри, биват и лоши. Не може да си благодарна когато просто денят върви от провал към провал. Той, денят, просто така върви независимо дали си сух, мокър или въобще не си алкохолик.
Проблемът СПОРЕД МЕН е, че алкохоликът знае, че има едно забранено кътче от битието където може да намери илюзорна утеха, да избяга от кофти дните и кофти ситуациите. Ако тази мисъл се игнорира, забрави се, спре да те вълнува-то човек не би трябвало да намира опора в обяснението на всеки гаден ден със че болестта алкохолизъм е толкова голяма, колкото са големи тайните ми.
Дните са гадни..има и добри. Животът си върви синусоидално, има възходи, има падения. Съвсем нормално е при падения да не сме благодарни и обратното, при възход да пърхаме от щастие и ентусиазъм. Това не се определя от "коварната алкохолна болест".
Винаги съм споделял мнението, че алкохоликът става съвсем пълноценен човек когато един ден си каже-"Баси работата, тази седмица не съм мислил, дори не съм се сетил за "коварната болест"". ТОва е началото на пътя когато благодарността и неблагодарността стават нормално житейско възприятие, така както го възприемат милиардите хора по света