За "приемливи граници" съм си мислела, ако не успея да откажа алкохола.
Иначе от психическа промяна не съм се нуждаела защото притисната от обстоятелствата съм използвала до краен предел възможностите си.
Резерви нямам да не кажа, че ако случайно са се отваряли такива, то съдбата ги е намествала бързо.

Когато осъзнах, че съм развила алкохолна зависимост си казах " Какво, значи така е писано. Не е имало въобще смисъл да се раждам и живия".
Днес пред прага вече на половин век си казвам " Каквото съм могла съм направила. За себе си се справих добре с живота."