Независимо как върви един ден, аз съм благодарна още сутрин, защото съм трезва, защото изглеждам добре, защото не ми се вие свят, защото мога да мисля спокойно, защото няма тремор, това е благодарността на алкохолика, който е трезвен, и това няма нищо общо с хората, които нямат такъв проблем. Не мога да се сравнявам с другите хора, които имат добър или лош ден, моят ден винаги е добър, щом започва добре, разбирай трезва съм и мога да се грижа за себе си и за мисля нормално.
Болестта алкохолизъм наистина намира опора в тайните ми, това е болест, която ме манипулира и заблуждава точно в тайните ми неща, и е възможно да ме изтормози докрай. Когато една тайна се сподели, тогава чувам мнението на друг човек, и може да се окаже, и това се оказва вярно в повечето случаи, че съм се тормозила за нещо, което не е такова, каквото изглежда, или че много дълбоко съм се заблуждавала.
Животът върви нагоре надолу, това е така, но преди, като пиех, животът ми някак си не мога да определя как точно вървеше, нагоре или надолу, сякаш само надолу, и надолу, пак да подчертая, ето затова не мога да се сравнявам с другите хора. Аз тръгнах от кота под нула, оттам, как да се сравнявам с другите хора ?
Да, животът става нормален за мен, наистина, когато тази седмица, миналата, и по-миналата аз не съм се сещала за алкохол, и това е така, и така ставам като нормалните хора, минавам през това или онова, нагоре надолу се движа в колелото на живота и не ми трябва алкохол, и само това, даже само това е повод за БЛАГОДАРНОСТ, мисля си, един трезвен алкохолик няма право да бъде неблагодарен и това е поводът да пиша пост.
Ние, алкохолиците, никога няма да станем като нормалните хора, или другите, хора, никога, защото никога няма да можем да пием като другите, мисълта за алкохол, малко алкохол, един път бе, абе айде, нищо няма да ти стане, абе какво са правиш толкова, и ти пък ..., айде бе, малко само, на дъното, ето това трябва да се знае, че ще го има, и ние трябва да сме много наясно, че никога не бива да пием, даже малко. Освен това има и така наречената душевна страна на болестта алкохолизъм, която пък, и най-вече, подчертава много дебело, че няма как да станем като другите хора. Точно Програмата на АА ни дава възможност да живеем като другите хора, но тона не означава, че сме като другите хора.