Вчера сърцето ми не беше пълно с благодарност, да го подчертая, не беше. Предишния ден имах мигрена, и се бях изнервила, страхувам се от мигрената, плаши ме, и затова реших да го споделя тук, защото знам, че болестта алкохолизъм е толкова голяма, колкото са големи тайните ми, и се старая да не оставям тайни в себе си.
Вчера се събудих и не бях благодарна, това ми се случва много рядко, но се случи, нямах сили да се противопоставя на това нещо, или на болестта, всъщност точно така, нямах сили да се противопоставя на болестта, болестта е точно неблагодарността. Още сутринта вчера татко ме усети, че не съм благодарна, и ми каза да спра да недоволствам, но аз не спрях. Продължих да говоря, да се оплаквам, и да недоволствам. За момент се замислих, само за момент, че това не е правилно, така не трябва, не бива, на неблогадарността трябва да се противопостави благодарност, но не можех да спра това, което извираше от мен. Имах много трудна седмица, имах напрежение, правя си зъбите също, имах мигрена, как да имам сърце пълно с благодарност ?!? Вчера следобед не можах да си поспя, традиционния ми следобеден сън в събота, лежа и мисля, мисля и мисля, хм... После ми се обади приятелката ми, и ми каза, че според нея трябвало да пия успокоителни лекарства, защото съм била много чувствителна ... Тя ми каза, че много малко хора биха постъпили като мен, в дадена ситуация, в смисъл, че съм странна, ами да, и казах аз, аз не съм от многото, аз съм от малкото хора на този свят, така е ?!? Трудно... после пих кафе с хора като мен, алкохолици, със същия проблем като мен, поговорихме доста, и се почувствах много по-добре. Трудно заспах, неблагодарността не позволява на човек да заспи лесно. Помолих се, повъртях се и заспах.
Днес се събудих и видях, че има слънце. После видях, че цветята на терасата ми са прекрасни и реших да им сложа малко тор. После видях, че татко е до мен и е здрав, той има рожден ден днес. После си помислих какво щастие е, да станеш в неделя, и да си свеж, и да има къде да отидеш, и най-важното да имаш желание и да имаш сили да отидеш някъде. После си помислих, че е така хубаво да имам нова рокля и тя да ми стои добре. Така прекрасно е да мога да се изкъпя, и да не мисля лоши неща, и да нямам лоши спомени от вчера. После помислих, че кафето е много ароматно и мога да го изпия сред цветята. Побързах да изляза, защото навън би се стори много примамливо, и излязох. Случайно срещнах един познат, много приятен мъж, и отидохме да купим цвете на татко. Той пожела да ме изпрати до цървата, в която ходя в неделя сутрин. Там срещнах моя бивша колежка, която каза толкова хубави неща за мен, колко съм интелигентна, умна, дейна, работохоличка, само че съм много емоционална, така ме представи, което всъщност няма нужда от казване, защото си личи. Ей Господи, толкова години живях, около 27 години съзнателен или осъзнат живот, и все мислих, всеки ден, Боже, с мен нещо не е наред, има нещо, но какво е то, не съм като другите хора, абе почти съм, но не съм съвсем като тях, какво ми е, кое ми е различното, даже мислих дефектното, кое, защо, как ... ?!? Толкова години, влизах и излизах в толкова много ситуации, видях и се запознах с толкова много хора, и никой не можа да ми отговори на този въпрос, защо не съм точно като другите хора, и какво е точно различното, психиатърката ми даже ми задаваше едни логични въпроси, ами след като студентите знаят по-малко от теб, ти защо се притесняваш пред тях, нали те знаят по-малко от теб, защо се притесняваш, защо ?!????????? Не знам защо, просто се притеснявах, безпокоях, вълнувах, мислих много ... в пъти, в хиляди пъти повече от другите хора ... Ей, Господи, най-накрая да разбера какво се случва горе в мозъчето ми, или в душата ми, дали има значение вече ?
Много благодаря на Бог, защото на мен Анонимни алкохолици ми дадоха решение на едно уравнение, което нямаше решение, и което наистина за много хора остава без решение ... Да, днес имам сърце пълно с благодарност, и искам да го споделя с вас, благодарността е заразителна, както и неблагодарността !!! Нека се предава напред благодарността в сърцето !