Нещата са много прости, ако се вникне в детайли.
Колелото може да го разглеждаме като състоящо се от много свързани материални точки (или топчета), всяко от които има моментен линеен импулс. Сумарният линеен импулс на всички материални точки ще бъде нула - колелото се върти около центъра на масата му, който е неподвижен. Сумарният момент на импулса на всички топчета дава момента на цялото колело. На практика така се смята при произволна форма на въртящото се тяло - чрез сумиране, във формата му за интегриране.

И сега ако намалим (само за нагледност) броят топчета по колелото примерно до 4, сумата от всички импулси която ще бъде нула, изглежда така:

m1.v1+m2.v2+m3.v3+m4.v4 = 0
където m1,m2,m3,m4 са масите на топчетата, v1,v2,v3,v4 са векторите на скоростите им (сумата от импулсите е векторна). Ако се изстрелва топчето с маса m1, можем да напишем горното уравнение така:

m1.v1 = -(m2.v2+m3.v3+m4.v4)

В скобите от дясната страна са импулсите на съставките на останалата част от колелото. Сумарно нейната маса е M = m2+m3+m4, и тази сума можем да представим така:

m1.v1 = -(m2.v2+m3.v3+m4.v4) = -M.V

Тоест останалата част от колелото (с маса М) потегля точно в обратната посока на отхвърчалото топче, отнася точно същият по големина импулс, а скоростта с която то почва да се движи е:

V = (m2.v2+m3.v3+m4.v4)/M = -m1.v1/M

Забележи, скоростта на останалата част не зависи от нейната конструкцията (геометрично разпололожение), само от масата и - може да е пръстен, може да е мотика.

Тази сметка може да се повтори в общ вид за произволен брой части, може да се приложи и за непрекъснато разпределена материя, нищо принципно не се променя.

Тоест линейният импулс на всяко парче му е вътрешно присъщ като част от общата ротираща система, като част от сумарният импулс на всичките участващи частици.

Per warez ad scientiam