Re: ОБЯСНЯВАМ ЗА МОТИВАЦИОННОТО! / Общества / Професионални / Човешки ресурси

Понеже напоследък стана модерна тема в тоя форум и - аз лично - почвам да се дразня, ето малко пояснения (съвсем сбито!). Няма да говоря в множествено число, ще говоря от свое име, по простата причина, че не отговарям за действията и мисленето на колегите от гилдията:
1. Мотивационно писмо искам, за да преценя от наличието/липсата и съдържанието му за някои личностови черти на кандидата. Какви са - няма да казвам, защото е въпрос и донякъде на професионална тайна. Това, дали е написано от самия кандидат, или не - няма никакво значение, защото - дори и да е чуждо творение, е въпрос на други качества, които е демонстритал кандидатът, когато е накарал другиго да го направи вместо него. Лекции по психология няма да изнасям тук и сега.
2. Мотивационното писмо изобщо не ми е от важните критерии, за да реша, че някой "става" или "не става" да го поканя на първо интервю, но е един добър дребен детайл към цялостното впечатление, което кандидатът ще ми създаде;
3. В мотивационното писмо обикновено учтиво МОЛЯ да ми бъде уточнен реферетният номер на позицията, защото - във времето, което "не си губя по форумите" (според всеобщото мнение на гастролиращите тук недоволни, че не са се харесали на някой колега), имам и други занимания, различни от това, да хвърлям боб, за да позная конкретният човек какво точно иска от мен, като ми е изпратил само едно СV в празно писмо, без дори да ми каже "Добър ден" (дали от това ще стане по-добър, е много отделен въпрос!). Обикновено позициите, по които аз работя, са доста - ама, наистина доста! - повече от една, а понякога са със сходни изисквания и само по автобиографията трудно се преценява. Отделно от това, доста често (наистина!!!) има хора, които (колкото и да е мило и чаровно!) не са наясно, че 3 месеца стаж като продавач не ги прави автоматично способни да поемат предизвикателството да станат нито търговски директори, нито дори менижъри продажби;
4. Тук ще удебеля, за да се разбере най-накрая: Всяка позиция си има име, то, обикновено, възможно най-ясно обяснява в какво се изразява работата. Предполага се, че който е прочел обявата и е отговорил на нея, има някаква идея, че става за тази длъжност. Именно ДЛЪЖНОСТ - това, моля, нека се разбере веднъж завинаги! И аз очаквам кандидатът да мотивира избора си да кандидатства за тази ДЛЪЖНОСТ - да ми обясни защо смята, че е подходящ за нея, а не за фирмата Х, У или Z. Когато в обявата е написано "Маркетинг мениджър", очаквам обосновка за това, защо кандидатът мисли, че става за маркетинг мениджър, НЕ ДРУГО!!!
5. Много от фирмите държат да останат анонимни и това не е прищявка или поредната простотия, измислена от болния мозък на някой, който се занимава в областта на човешките ресурси (обобщено HR). Това е особено важно за тях, когато става въпрос за мениджърски позиции. В общия случай е по две причини: за да не разбере конкуренцията или - за да не разбере някой, който все още е на тази длъжност в съответната фирма. Обяснявам: Ако фирмата Х обяви, че си търси маркенинг мениджър, това е знак за конкуренцията, че в нея нещо "се случва", а този знак е добър за нея (конкуренцията), но може да е пагубен за фирмата, която си търси такава позиция - бизнесът е динамична система и в него няма място за нежности и добри чувства към съперниците... Другият вариант ще го представя като цитат (!): "И сега си имаме човек на тази позиция, но не си върши работата както трябва, за последната година ефективността на регионалното поделение е спаднала с n-процента и работи на загуба. Не бихме искали, обаче, да "обезглавяваме" поделението докато не намерим подходящия човек" - нали разбирате, че намирането не е на принципа "бодни пръчка - пий вино!" - при всеки един случай минава поне месец - възлагане на поръчка, пускане на обява, събиране на документи, пресяването им, първо интервю, второ интервю, представяне пред работодател... ами, ако той не си хареса никого от представените!? И ако аз прочета, че за моето място е обявен конкурс, какво става, а!? Едва ли някой ще реши, че ще продължа да бъда достатъчно адекватен (нека да е тази дума, а не друга!) в работата си до намирането на заместника ми! Ако пък прочета, че е пусната обява за мястото на шефа ми - к`во!? Сигурно ще продължа да го уважавам (не като човек!) и да изпълнявам нарежданията му както преди, така ли!?
6. По отношение обявяването на заплатата:
а) в повечето случаи става въпрос за фирмена тайна и тук мнозина сигурно ще си признаят (дори и само пред себе си), че и те самите са подписали споразумения към трудовите си договори, че не трябва да изнасят фирмена тайна, още повече - че дори колегите им нямат право да знаят те каква заплата взимат. Тогава, какъв е смисълът от подобна политика, ако утре видите в обява, че за мястото на колегата до вас, с който сте на едно и също ниво в йерархията, е обявен конкурс и е упоменато, че новоназначеният след него ще взима еди-колко си лева (още по-страшно става, ако се окаже, че ще взима повече)?!
а1) това се прави и за да не знае конкуренцията какви заплати се дават във фирмата Х. Пропускам хипотезата, че някой в НОИ стои и отчита, че фирмата Х е обявила, че би дала n-хиляди на новия си служител, а месец по-късно регистрира, че му плаща (осигурява го) на пъти по-ниска заплата;
б) много от работодателите, поне в моя опит, постигат договорки за заплащането "на място" - ако кандидатът им е харесал - преговарят по сумата, която той е поискал.
7. Според действащото законодателство, понякога HR-ът е с доста "възрани ръце" по отношение съдържанието на обявата и възможността за налагане на дискриминация от някои конкретни изисквания. Така че - просто трябва да се приеме, че текстът, който е публикуван, е (вероятно) най-оптималния вариант, който е могло да бъде написан.

Сигурно има и още неща, които пропускам, но, засега - нека обобщя:
1. Мотивационното писмо е с относителна психологическа стойност;
2. То не е най-важното и не е повод да се допусне или не определен кандидат до първо интервю, но е един добър щрих към образа му;
3. Добре е да се споменава референтният номер на позицията;
4. Мотивационното писмо касае ПОЗИЦИЯТА, а не фирмата, за която се кандидатства;
5. Името на фирмата не се споменава по обекнивни причини от бизнес-естество, а не заради вроден садизъм у някого от отдел Човешки ресурси;
6. Заплатата не се обявява, защото: или е въпрос на фирмена тайна, или е въпрос на склонност от страна на работодателя да я договаря "на място";
7. Понякога обявите звучат "странно", но то е, защото трябва да са съобразени със законодателството.

Ще дам пример. Представи си че не си търсиш работа, а опитваш да продадеш стока. Отиваш на пазара. Дотук добре.

Това са основните трудности съвсем принципно представени. Имай предвид аз лично преминах през тези неща буквално едно по едно.

Първа трудност - на пазара днес най-много се търсят картофи, а ти продаваш лук. Проблем - неможеш да продадеш лука. Просто не върви. Решение - или отиваш на друг пазар (ако изобщо има друг), или ако неможеш да си го позволиш - намираш картофи, или ако нямаш - сееш, събираш и беж обратно на пазара. На пазара нещата не се менят толкова бързо, така че и след година да дойдеш - ако имаш картофи си вървежен.

Втора трудност - да речем че се търсят яйца. Ти имаш яйца. Супер. Обаче се търсят яйца от черна кокошка, ти имаш от бяла. Харесват ти стоката, обаче пак не е вървежна. Питат те ще намериш ли яйца от черна кокошка - решение - или намираш яйца от черна кокошка или обясняваш как всъщност твоите яйца са от страхотна черна носачка, която е с доказано качество (което е най-правилното решение) или си тръгваш.

Трета трудност - търсят се яйца от черна кокошка. Имаш запъртъци от бяла кокошка. Пак обясняваш как всъщност твоите яйца са от страхотна черна носачка, която е с доказано качество или си тръгваш.

Казано на кратко добрия материал е събирателно от няколко неща:

1) притежава необходимата квалификация за позицията
2) притежава гъвкавост
3) опит
4) комуникативност и работа в екип - особено важно
5) вписва се в корпоративната култура на компанията - това макар да е супер разтегливо е от най-важните

Тия неща обаче ги гледат ако кандидатстваш за добре квалифицирана работа в международна компания с поне 40 човека персонал, било и в български офис.

Повечето кандидати умират още с 1). От останалите 2/3 отговарят на 2) и 3). С техническите интервюта това се отсява. После ХРите пак те оглеждат за 4) и 5) и ако ставаш си ок. В по-големите компании решението се взима с 1 месец до 3 закъснение. Някой път и повече ако се наложат проверки за съдебно минало или както беше в моя случай сега за съдебно минало и кредитна история, но в БГ това няма да те проверяват.

Или казано по-директно - принципно в света информационните технологии и финансите са от топ-позициите. За финансите няма да говоря щото в БГ незнам как са, но в БГ ИТ си е от най-платените неща. Неможе да търсиш работа като социален работник (примерно) и да очакваш над 1000лв заплата. Не се заяждам - просто факт. Неможе да си начинаещ програмист и да очакваш примерно 1500лв и нагоре. Ей това е "не-материала". Нямам предвид че въпросните хора стават само за чистачи - може да са висшисти и да са си квалифицирани, просто да е за работа която не е вървежна - за това дадох примера с пазара.

Не е речено да имаш и добра стока, но да е с добра опаковка. Въпроса е да имаш добри презентационни умения. Винаги ако си гъвкав ще приведеш стоката в оборотен вид в движение - правил съм го аз, правят го и други. Верно стреса е повече, но пък парите са пари.

Това е. Не казвам че аз съм супер, точно обратното - дреме ми за супера, но казвам че в БГ имах прилична заплата и съм работил в едни от най-добрите компании на БГ-пазара. За мен лично аз съм си свършил работата. От гледна точка на един ХР който ми чете ЦВто съм супер обаче. На интервю няма да дам да си помисли друго яче. Случвало ми се е да ми се обаждат за интервю 2часа след подадено ЦВ и то в прилични компании. А тук специално дори си бих рекорда с време под 1 час. Затова казвам и че ЦВто е първия най-важен елемент. Но то друга тема.

Може да не съм ти отговорил съвсем точно, но просто нещата са прекалено разтегливи защото зависят от много неща. Универсална рецепта няма, просто се иска да си адекватен. В кратце обаче всичко зависи до една проста търговия - както продаваш картофи, така продаваш и себе си. Срамно няма. Ако нещо не върви - замисляш се какво е и го оправяш. Но трябва гъвкавост.

Както казах не става дума за лоши хора, та не ме приемай лично и като обида. Има вървежни стоки и не-вървежни. Всичко зависи от теб.

Успех!

ПС: Пропуснах да спомена и друг пример - на 35г съм и никога не съм влизал в университет. Самоук съм. 7г бях програмист в БГ. Сега пак съм в ИТ. - висшето не е гаранция за успех.