Да, след достигане на границите на едни технологии обикновено се откриват други, с които
експоненциалното развитие продължава.

Всъщност, такова ускорено развитие обикновено се свързва с нашата (западна, техническа)
цивилизация, а достиженията на миналото се подценяват силно.

Има такъв спор, между "съвременно мислещите" и анти-прогресистите.
Връх на прогресисткото мислене е, да се приема по подразбиране, че задължително
новото е по-добро от старото, или че щом нещо е изчезнало, значи то не е било добро.

Разбира се, това не винаги е така (чисто логически).
Все едно някой да се оплаче, че е загубил любим и хубав предмет,
а ти да му кажеш - Щом си го загубил, значи не е бил хубав !

Може да е имало и нещо хубаво в изчезналите древни цивилизации.
Аз поне допускам това, защото не съм привърженик на крайностите и фанатизма от какъвто и
да било вид.

Напоследък привържениците на неудържимия прогрес споменават възможното отправяне към
технологична сингулярност.
Има една важна особеност. В досегашното развитие стабилизиращ фактор е била неизменната
природа на самия човек (науката и техниката се развиват, но биологията на човека си е все същата).
Ако технологиите започнат да променят самия човек (чрез генетика или по друг начин) тогава
не се знае какво може да стане.

Може да се направи аналогия с програмирането.
Досега се използват процесори с неизменяема система от команди и езици за програмиране,
на които се пишат предимно програми, които не променят сами себе си.

Не че не би могло, но досега не е масова практика самоизменяемостта на базовите команди
и конструкции в програмирането.
Даже напротив - навремето спагети-стила на програмиране с безразборни GOTO беше ограничен от
структурното програмиране (с *малък* базисен набор от конструкции). Това - с цел подобряване
на устойчивостта (надеждността, правилността, поддръжката) на софтуера.

В отговор на:

---

Всъщност, такова ускорено развитие обикновено се свързва с нашата (западна, техническа) цивилизация, а достиженията на миналото се подценяват силно.

---

В отговор на:

---

Връх на прогресисткото мислене е, да се приема по подразбиране, че задължително новото е по-добро от старото, или че щом нещо е изчезнало, значи то не е било добро.

---

В отговор на:

---

Ако технологиите започнат да променят самия човек (чрез генетика или по друг начин) тогава не се знае какво може да стане.

---

В отговор на:

---

Може да се направи аналогия с програмирането.
Досега се използват процесори с неизменяема система от команди и езици за програмиране,
на които се пишат предимно програми, които не променят сами себе си.

---

В отговор на:

---

Даже напротив - навремето спагети-стила на програмиране с безразборни GOTO беше ограничен от структурното програмиране (с *малък* базисен набор от конструкции). Това - с цел подобряване на устойчивостта (надеждността, правилността, поддръжката) на софтуера.

---

поумнял си, ц е най-ужасното нещо случили се на програмирането

Не е така, има много по-ужасни неща. Например C++, Perl, PHP и т.н. Т.нар. write-only languages...

The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.

така е, щото травмите нанесени в детството са най-тежки

Засега ниското мнение за неандерталците е неоправдано,
докато роботиката не е достигнала общото ниво даже на животните.

{АKO технологиите започнат да променят самия човек
ТОГАВА не се знае какво може да стане}

ОЗНАЧАВА_ЧЕ

{ (тогава би отпаднал стабилизиращият фактор "неизменна човешка природа",
ще се появят много повече степени на свобода на развитието)
=> (ще стане на практика непредсказуемо какво точно може да стане по-нататък) }

// Може да бъде нещо лошо или добро, но сигурно ще бъде голям цирк, и непредсказуемо.

В езика C има излишна свобода.
Тази свобода предразполага към грешки и други недостатъци на програмите.
Въпреки това, ефективността и практичността на езика са надделяли.

Може да се използвa goto когато това ще даде добър резултат.
Няма нужда фанатично като самоцел да се избягва.

Имам лични предпочитания програмите да са предимно надеждни и правилни.
Харесва ми прост и ясен стил на писане, без хитри трикове.

Има и друг подход, да пускат небрежни неща.
Това също може да бъде полезно - работата върви, недостатъците се оправят в движение.

Не излишната свобода, а некадърността предразполага към грешки. Колкото идиотщини съм виждал в C++ или Java не съм виждал в никой друг език.

В отговор на:

---

Засега ниското мнение за неандерталците е неоправдано,
докато роботиката не е достигнала общото ниво даже на животните.

---

По мои скромни впечатления, на Java се програмира по-спокойно и правилно, отколкото на C.
Но по-важно е в какви концепции мисли програмистът:
може да мисли програмата като управляващи структури + структури данни,
а може да мисли в термините на обектноориентираното програмиране - конструиране на
абстрактни типове данни (инкапсулиращи свои операции-методи и свойства-данни).
Самата реализация на тези концепции може да бъде на съвсем различни езици.

Не мисля че мислещите машини са далече или близо, наистина не съм сигурен кога и как може да стане това.
Първите опити в изкуствения интелект от XX век показват някои трудности.
Например една програма, която играе шах, може да бъде много силна, но шахът е съвсем ограничена
изкуствена предметна област.
Когато се пишат програми за управление на робот, който действа в реалния свят, се вижда колко
е по-сложно и трудно е това.

Не изглежда възможно да се създаде изкуствен интелект като предварително конструиран алгоритъм.
Опитите с обучаващи се невронни мрежи и еволюционни алгоритми са по-близо до истината,
но ми се струва, че още много не достига.

Направи нова тема "Конспиралщини и други идиотщини" и пускай там такива бълвочи. Това няма нищо общо с науката.

The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.