|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Вот почему женщины в Китае не болеют раком груди
[re: |]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 16.04.17 06:33 |
|
|
"Could" сочи към хипотезa(та) от първоначалната статия, което лекомислено ти нарече "идиотщина", "малоумни фантазии", и неуспешно се опита да обориш с някакви прашясали изследвания и с виртуално повдигане на тон (цели думи с главни букви) и с argumentum ad hominem.
Самоуважението ми ме спира да ти повтярам погрешните ти действия в тази дискусия.
Редактирано от Mod vege на 16.04.17 06:38.
| |
|
Тема
|
Re: Вот почему женщины в Китае не болеют раком груди
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
| (>[2] /dev/null) |
| Публикувано | 16.04.17 06:45 |
|
|
Could сочи, че НЯМА факти, които да подкрепят тази хипотеза. Както вече казах, фантазиите какви механизми могат да доведат до повишен риск нямат никакво значение когато ФАКТИТЕ ги опровергават. Затова и ти казвам, че пускаш идиотщини. Не че глупостите за квантовото съзнание са по-смислени, но поне няма как да излъжат някой заблуден да си промени диетата на базата на цитираното.
Та, ще си признаеш ли най-накрая, че НЯМА връзка между употребата на млечни продукти и рака на гърдата? Или ще продължиш да вЕрваш на фантазии. Ясно е какво ще направиш, фактите не са важни, нали? :)
П.П. Забавното е, че дори не ти е ясно и какво е ad hominem... :)
The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.Редактирано от | на 16.04.17 06:46.
| |
|
Тема
|
Re: Вот почему женщины в Китае не болеют раком груди
[re: |]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 17.04.17 07:19 |
|
|
Имаш логическо противоречие между първите си две изречения, което се опитваш да пробуташ като желана от теб истина.
В отговор на:
Could сочи, че НЯМА факти, които да подкрепят тази хипотеза.
... както и че няма факти, които да опревергават тази хипотеза.
В отговор на:
... какви механизми могат да доведат до повишен риск нямат никакво значение когато ФАКТИТЕ ги опровергават.
Ето ти поредната ти логическа грешка, която не само обижда интелигентността ти, но и прави дискусията с теб досадна и с ниско качество.
Редактирано от Mod vege на 17.04.17 07:24.
| |
|
Тема
|
Re: Вот почему женщины в Китае не болеют раком груди
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
| (>[2] /dev/null) |
| Публикувано | 17.04.17 15:52 |
|
|
Абе, ти наистина ли имаш проблеми с четенето? "няма факти подкрепящи хипотеза" и "факти, опровергаващи противното" казва точно едно и също, по два различни начина. Личи си, че не четеш научна литература. По дефиниция всяка хипотеза е грешна, освен ако няма факти които я подкрепят.
Намерил се кой да ме обвинява в логически грешки -- екземпляра, който не може да признае дори веднъж, че е сгрешил. :)
The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.Редактирано от | на 17.04.17 15:54.
| |
|
Тема
|
Re: Вот почему женщины в Китае не болеют раком груди
[re: |]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 17.04.17 19:15 |
|
|
В отговор на:
По дефиниция всяка хипотеза е грешна, освен ако няма факти които я подкрепят.
Отново грешиш. Горното ти твърдение е наречено "":
"... в съвременната литература понякога се говори за него като „проблем на индукцията“. Накратко този проблем гласи, че от твърденията за емпирични факти не могат логически да се изведат общите правила, които изграждаме под формата на хипотези и теории. Можем да наблюдаваме събития A1, A2, A3, но от тях не можем логически валидно да заключим за ненаблюдаваните A7, A8, A9, нито пък за всяко A (An)."
Kонкретно, да ти повторя какво казва науката (): "Several risk factors for breast cancer have been well documented. However, for the majority of women presenting with breast cancer it is not possible to identify specific risk factors (IARC, 2008; Lacey et al., 2009)".
Редактирано от Mod vege на 17.04.17 19:33.
| |
|
Тема
|
 Ядливи диви растения: Суперхраните са навсякъде ок
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 17.04.17 19:29 |
|
|
ни въвежда в необятния свят на ядливите диви растения и ни споделя 5 безплатни „суперхрани“, които можем да си намерим сами, стига да излезем сред природата.
Растенията, може би основната причина животът на Земята да съществува изобщо, не спират да ме вдъхновяват. Те „улавят” слънчевата енергия и я превръщат в енергия на химичните връзки.
Ще кажете – това и децата го знаят, и може би ще сте прави, но замисляме ли се колко безценна е „зелената картичка” около нас, проявяваща се в най-красивия ѝ вариант напролет? Ние, хората, лесно спираме да ценим нещо, когато се среща в изобилие около нас. Приемаме го като един вид даденост, но именно от тази „даденост” зависим изцяло.
Въведение в ядливите диви растения
Така наречените „диви” растения не се нуждаят от нашата помощ за да разпространяват популациите си. Те са истински „сървайвъри”. В миналото традиционно са били ценна част от живота на хората по нашите географски ширини. Днес това отдавна е забравено. Проблемът, що се отнася до използването им за храна, а не само за билколечение, е, че са безплатни, тоест дори и най-ниската прослойка от населението може да си ги позволи.
Често ги наричаме пренебрежително „храна за животни”, забравяйки, че ВСЕКИ култивиран вид на нашата трапеза води своето начало от див негов събрат. В много източници е описан факта, че хиляди видове диворастящи традиционно са използвани за препитание в древните култури – североамериканската (описани в книгите на Виктория Бутенко), африканската, азиатската и т.н. До ден днешен те са на почит на много места, но за съжаление не и у нас.
Притежавам книга от така нареченото „царско” време, където чешки визионер обяснява как баташкия кмет разказва истории за семейства, оцелели при османските гонения в горите десетки дни, хранейки се само с листа, плодове и корени. Днес, стотина години по-късно, 99% от българите сме обречени, ако бъдем оставени сами в дивата природа. Но къде се е скъсала нишката?
Според мен, проблемът се крие в индустриализацията. Дълго време българите сме изоставали в технологично отношение от западния свят по политически причини. Интензивното земеделие не ни е било познато. След Освобождението сънародниците ни искат да наваксат в опит да станат „господин за един ден”, стремейки се да се станат много цивилизовани и забравят изконни традиции.
„Бурените” стават храна за бедните и животните, но не и за уважаващи себе си хора, стремящи се към европейско поведение. С такива примери, за съжаление, изобилстват някои източници от моята лична библиотека. Нека се опитаме да си припомним добре забравеното старо.
Какво трябва да знаем за дивите зеленолистни растения?
Дивите зеленолистни растения могат на ди дадат много витамини, минерали, антиоксиданти, фитохимикали, но не могат да ни дадат едно – стабилно количество калории, затова е добре да не се хвърляме в крайности. Те са идеална добавка към храната ни, но не и основно ястие.
Прекрасен, ако не и най-прекрасния начин да балансираме все по-бедните откъм микронутриенти хибридизирани сортове култивирани растения. Това им свойство се обуславя от факта, че осъществяват много по-добра симбиоза с микроорганизмите в почвата, които осигуряват прекрасна „доставка” на минерални вещества до корените им.
Именно затова, колкото и да се борим с тях и да ги тровим с хербициди, те постоянно се явявят, където са нежелани.
Аз и моето семейство традиционно използваме диви зеленолистни растения в кухнята си, при това ежедневно. Трудно ми е да отлича кои са ми най-любими, но ето пет фаворита и въпреки че са само тревисти, това далеч не означава, че няма ядливи листа при храстовидни и дървесни видове (пример – млади букови, черничеви и т.н)
1. Широколистен живовляк (Plantago major): моят фаворит. Ям го само суров на смути или директно. При сдъвкване има много приятен аромат на гъби.
Лъжичина (чеснова трева) (Allaria petiolata): въпреки че е кръстоцветно (зелево) растение, то много напомня вкуса и мириса на див чесън. Много приятна добавка към салатата.
2. Дива лобода (Chenopodium album): това е „светия граал” за много любители на зелените смутита отвъд океана. У нас е разпостранено повсеместно като досаден плевел.
3. Глухарче (род Taraxum): за него има изписани тонове. Най добре е да използваме младите листа и цветове в смутита и салати.
4. Миши ечемик (Hordeum murinum): доста особено за консумация растение. Представител е на сем. Житни, които традиционно са изключително богати на силициев двуокис. Не става за директна консумация, но ако се смели с вода в блендер и се прецеди през цедка, или най-добре торбичка за ядково мляко, ви дарява с прекрасен зелен сок, който е в пъти по-полезен от масово продаваните прахове от ечемичена и житна трева.
Силно препоръчително е да се спазват основни при брането на диви растения: Да берем само такива, които познаваме. Добра вметка тук е да не бързаме. По едно ново растение да се научим да разпознаваме на седмица е напълно достатъчно. Иначе шанса за грешка е доста голям.
Диви растения не се берат в градски и урбанизирани обществени територии, третирани с химикали обработваеми площи и дворове, в които не сме сигурни дали има необезпаразитени домашни животни, нито в близост до главни и второстепенни пътища.
Идеалният вариант е от собствения двор на къщата или вилата, както и от някое чисто място в природата. Изобилстват на сенчестите места в близост до река. Също така зелени листа се събират преди растението да изкласи, тоест да формира семена. Не е задължително това да е само пролетно време.
Добре се съхраняват за около седмица в затворен съд в хладилник. Сушенето им за зимата е оптимален вaриант, но не и замразяването им, ако не са минали термична обработка.
| |
|
Тема
|
Re: Вот почему женщины в Китае не болеют раком груди
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
| (>[2] /dev/null) |
| Публикувано | 17.04.17 21:29 |
|
|
Изобщо не греша. Но определено е забавно колко отчаяно се опитваш да се хванеш за каквато и да е сламка, само за да не признаеш, че си сгрешил. :)
Ама много ти личи, че нямаш абсолютно никаква представа как работи науката. :)
Kонкретно, да ти повторя какво казва науката (СЗО):
Викаш, щом има няколко риск фактора (без да споменава млечните продукти), значи млечните продукти са рисков фактор, а? Ти си бил гений бе! :)
Всъщност науката казва ЕТО ТОВА:
Total dairy products intake was not associated with all cancer mortality risk
Хайде не се излагай повече. Видя се, че нямаш доблестта да си признаеш грешката -- най-обикновен вЕрващ.
The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.
| |
|
Тема
|
Re: Вот почему женщины в Китае не болеют раком груди
[re: |]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 18.04.17 01:47 |
|
|
В отговор на:
Изобщо не греша.
Грешиш, пишейки че по дефиниция всяка хипотеза била грешна (освен ако нямало факти подкрепящи я) - това, както писах, се нарича "проблем на индукцията". Т.е. мисленето ти е погрешно/проблематично, и имаш проблем с логиката, както и с научното мислене.
В отговор на:
същност науката казва ЕТО ТОВА:
Total dairy products intake was not associated with all cancer mortality risk
Науката казва и други неща:
"Specific dairy foods may contribute to breast cancer risk in women, although risk varies by source of dairy."
| |
|
Тема
|
Re: Вот почему женщины в Китае не болеют раком груди
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
| (>[2] /dev/null) |
| Публикувано | 18.04.17 02:40 |
|
|
Пак не внимаваш като четеш. Всяка дефиниция е грешна преди да бъде потвърдена с факти. Това е основен научен принцип. И няма нищо общо с "проблема на индукцията" (каквото и да си въобразяваш, че означава това).
Май не знаеш и какво означава думичката may. Наблегни малко повече на английския, защото е задължителен за четене на научна литература. Не че ще ти помогне де, като гледам и с текст на български имаш проблеми.
The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.
| |
|
Тема
|
Re: Вот почему женщины в Китае не болеют раком груди
[re: |]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 19.04.17 04:48 |
|
|
В отговор на:
Всяка дефиниция е грешна преди да бъде потвърдена с факти.
Това го отдавам на липса на достатъчно твое внимание, преди да пишеш. Да те коригирам, не говорим за дефиниции въобще, а за (дефиниция) на хипотеза.
Ти писа, че хипотеза (по дефиниция) е грешна, освен ако нямало факти подкрепящи я. Това твое твърдение се нарича "проблем на индукцията", и не води до логически валидни изводи. Ето отново :
"...от твърденията за емпирични факти не могат логически да се изведат общите правила, които изграждаме под формата на хипотези и теории. Можем да наблюдаваме събития A1, A2, A3, но от тях не можем логически валидно да заключим за ненаблюдаваните A7, A8, A9, нито пък за всяко A (An)."
___
Горната логика важи и за думата may от въпросното цитирано от мен .
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | (покажи всички)
| 
|
|
