Това, за съжаление, го разбирам много добре. Просто човек като се познава и знае, че не обича твърде живота, си изгражда стратегии за справяне. Поне при мен, защото ми стига дотам акълът, че да знам, че самоубийството не е алтернатива и явно има защо да сме тук. Човек се научава да се обича достатъчно, че да не унищожи собствения си свят, заради света на друг. А ти имаш все пак неговата обич като трамплин към твоята към теб. Щом той те е обичал и ако ти пука за него, някак не върви да се блъскаш до предела на силите си.

Животът е път, необходим да бъде извървян. Не е щастие. Не е благословия. Той е задача. И може би най-вярната мотивация да стигнеш до края на играта по дългия път, е любипотството - какво още може да стане, колко можеш да понесеш, какво зависи от теб, какво ще успееш да направиш, какво ти е писано оттук нататък.... Дори в твоя случай - как така ще живееш след станалото, как ще се случи така, че да продължиш да живееш и възможно ли е наистина да се чувстваш щастлива някой ден? И как би станало това? Отговорът няма да го откриеш тук, а някъде напред в бъдещето. И ако си искаш отговора - само това е начинът, да го доживееш това бъдеще.
Мен може би това ме държи - че държа да довършвам нещата докрай. Все пак не съм скучна и безинтересна и ако съм започнала да чета книгата на съдбата си, колкото и да е болезнено на някои пасажи или цели глави... мисля да я дочета докрая. И да се постарая главният герой да не ме разочарова като читател с претенции и висок критерий. Нещо такова е моята "житейска философия" или как да го кажа не знам с други по-нормални думи.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

че самоубийството не е алтернатива и явно има защо да сме тук
викам да не споменаваш тия думички
ник Ева е достатъчно силен
ще си пореве малко, ние ще я подпрем
пътеката продължава
това ни е клубната работа
Амин!

Ще си споменавам всички "думички", които предават мисълта ми точно и това, което искам да кажа. Не виждам смисъл от цензура, нито от куртоазия да наричаме нещата не с истинските им имена, а с някакви по-удобни. А ти флудиш малко в повече ми се струва.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 27.06.13 13:17.

флуди си
щом ти харесва
късмета с теб!

кот
ти просто се държиш като обикновена истинска жена,
съпруга, дето се вика
.............





ааааа
и онова в скобите е цвете, звучи тайнствено, ама е цвете, дето след ник
обичала си
нека е това топлината, която те пази

Бог с теб!

КОТ!

Повярвай повече в себе си и продъжи. Това е изпитание за теб, но и ти го правиш все по-трудно. Може би трябва да смениш посоката на движение, да започнеш нещо ново - да учиш, да работиш, да пишеш. Нещо направи, което да осмисли животът ти отново.
Помисли над това, а не над загубта и колко те е страх да живееш.
Стъпи на собствените си крака и просто продължи в живота си.

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Редактирано от won на 27.06.13 18:04.

Ей, как се сети Оркаде, че е цвете!!!
Аз не съм го изучавала на времето и изобщо не заподозрях.
Дори е цъфтящ храст.

тва е щот съм умен, скромен и красив

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя трябва сама да се изкара.
Ние може само да я побутнем.
И да усеща, че не е сама.
Все пък тук е клубната мисъл. Най-разнообразна и с различен опит.
На мен ми помага.
Стъпка по стъпка, но помага.

някога казвал ли съм ти, че мога да те обичам?
ама аз и още камара клубарки също мога
ааууу, колко лошо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите