Не мога да си простя... / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Здравей, Ева!
Преди 20 години ми се случи същото. Детето ни беше на 1 годинка.
Хората ми говореха какви ли не окуражителни неща, но аз бях убедена че няма да оцелея без него. Просто не бях способна да понеса бремето на бита без него, отделно от това не виждах и смисъл в това аз да живея без него. Той се грижеше за всичко и придаваше смисъл на моя живот. За детето ни се грижеше детегледачка.

Последната сутрин, в която го видях ме помоли да направя нещо вместо него, а аз му отказах защото бързах да не изпусна час при зъболекаря. Предполагам можеш да си представиш какво чувство за вина изпитвах само няколко часа по-късно. Не можех да мигна дни и нощи наред заради това чувство. Някой услужливо ми даде транквиланти, към които се пристрастих и после се наложи да ме отървават от тях. Съветвам те да не посягаш към успокоителни, освен ако не са хомеопатични и предписани от хомеопат на когото имаш доверие или пък билкар, или някой аюрведа лечител. Ако няма нищо от гореизброените около вас, вероятно хипноза би могла да помогне в тази тежка фаза. Ако ти е възможно, опитай всичко друго преди да посегнеш към транквиланти.

Вече не помня добре фазите през които преминах, но имах силно чувство за вина, за известен период се надявах че всичко е сън и ще се събудя и няма да е реално, после го обвинявах в сънищата си че ме е изоставил, после се чудех дали имам право да съм щастлива без него, след това се питах защо детето ми не извади късмет да живее със силния си баща вместо със слабата си майка и после, не помня как, но приех фактите. Предполагам, именно за това смирение се говори в религиозните учения.

От всичко, което хората ми говореха, най-силно при мен подейства репликата на една жена. Тя каза следното: „Човекът е от желязо, издържа на повече отколкото си въобразява че е способен да понесе. Сигурна съм че ще оцелееш, но как ще живееш зависи само от теб”.

По-късно, реших че ще се свържа с медиум и ще поддържам редовна връзка с покойния си съпруг в отвъдното, докато дойде време да го последвам. Представях си как чрез медиума се допитвам до него за всички важни решения, които се налага да правя по отношение на детето ни и едва ли не как ще държа постоянна връзка с него. Намерих и медиум, но няма да ти разказвам за това сега.Покрай медиума се зачетох в езотерична литература. Струва ми се, че това ме спаси от полудяване в онази тежка първа година, но не зная дали същото би сработило и за теб.

Спомням си, че помолих приятелка която живееше в Лондон да ми изпрати книга подходяща за такива ситуации и тя го направи. В книгата пишеше основно как да оцелееш финансово като самотен родител, сякаш това беше най-важното. В нея не пишеше нищо за това как да успокоиш духа си, който се задушава от всякакви различни от финансовите емоции. Имаше предупреждение, обаче, за това че приятелките ти ще започнат да странят от теб, защото няма да им е приятно техните съпрузи да ти помагат от съчувствие. Не пишеше че мъжете им ще започнат да ти предлагат секс, но при мен така се получи. После и приятелите на мъжа ми започнаха да предлагат услугите си, включително и сексуални. Така, освен съпруга си, с течение на времето губиш и своите приятелки и общите приятели. Поне при мен така се случи, дано при теб е по-различно.

Сега, от дистанцията на времето, мога да ти кажа че не просто оцелях, ами направо станах машина. Открих смисъл в това да живея без него, обичах и бях обичана отново, направих нови грешки, изпадах в други крайности, като например дълги години не отказвах нищо никому, което си е чиста глупост и не те съветвам да правиш, не си отстоявах правата защото всякакви спорове и пререкания с околните ми се струваха дребнави. И това мина.

Ти си умна жена и знаеш че няма универсални решения, и затова няма как друг човек да ти покаже пътя за твоето собствено изцеление в този толкова тежък момент. Аз ти пиша всичко това, за да те уверя че не си сама в болката и не си нито по-лоша, нито по-слаба и уязвима от останалите хора. Сигурна съм че щом лигла като мен се е справила и ти ще се справиш.

Ще обичаш отново и ще те обичат отново, просто ще бъде различна любов, ще имаш нови красиви моменти, просто още е твърде скоро. От теб се иска да си готова за среща с неочакваното. Няма как да предвидиш всичко и няма как да те очакват само лоши или само хубави моменти. Ще има от всичко, както при всички нормални хора, и точно в това е красотата, ама ще я откриеш малко по-късно. После ще схванеш и шегата, като онази вещица дето вече не помня от коя книга беше.