днес си препрочитам простотийте от вчера
виж нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Orcad на 28.06.13 11:58.

То съвети, то за дъщерята да се хванела.. Глупости на търкала! Тя не може да мисли за друг, дори и за дъщеря си не може да мисли в момента, защото потъва, затънала е в болка. Човек трябва да се чувства добре, за да е в състояние да се грижи за друг.

Точно така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от paзбиpaм на 28.06.13 14:16.

Моята стратегия за справяне с целия страх и необичането на живота е да си създам един уютен, мой пашкул и да имам нещо хубаво да чакам, поне едно единствено. Само че пашкулът (който беше по-важният) вече го няма, спука се, скъса се, защото мъжът ми беше основна част от него. А и самата роля на пашкула е да не допуска негативни мисли и емоции, нито външни, нито вътрешни, а днес няма място, на което да не съм с натежало сърце. Не ми остана вече безопасно място, в което да се оттеглям и да знам, че съм защитена. Няма ги неговите ръце....

Да живея от любопитство...това пак е свързано поне малко да чакаш нещо хубаво. Аз не вярвам, че предстои каквото и да е хубаво, че ще постигна каквото и да е, виждам живота си като едно бавно, самотно остаряване без любов, в депресия и мразеща се, че съм жива. Може би ще разбера истински какво ми казваш или по-скоро ще стигна до момент да мога да го приложа един ден, но в момента не успявам. Успявам единствено да оцелявам ден за ден, потънала в депресия и болка. Сутрин си мисля - само някакви си 10 или 12 часа и пак ще спиш, избутай ги някак. Защото поне спя сравнително добре. Сънувам лоши или странни сънища понякога, но тази задушаваща болка, този юмрук, стиснал непрекъснато наяве сърцето ми го няма.
Може би ще кажете, че не е достатъчно, но ако поне малко можехте да влезете в моето страдания и желания просто да сложа край щяхте да го приемате като постижение.

Защото поне спя сравнително добре. Това никак не е малко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което за учения в мен прави нещата още по-трудни е, че не знам къде съм стигнала в етапа на страданието. Ето например чета "Пътя на сълзите" на Букай и виждам, че чувството завина е някъде четвърта или трета стъпка. А аз започнах с него. Това означава ли, че в един момент пак ще го изпитам, когато му дойде нормално времето? Или съм прескочила този етап и съм ги разменила?
Просто много ми се иска да знам къде съм, защото искам да знам какво остава. А не да се чудя дали ще се събудя виновна, ядосана, отчаяна или още отричаща.

Ако това ще те успокои, аз също започнах с чувството за вина. После осъзнах, че не съм Господ и не съм безгрешна и каквото съм направила, направила съм го и няма никакъв смисъл да продължавам със самообвиненията. Повече не ме повтори. Вероятно имаме някакъв инстинкт за самосъхранение, който ни предпазва.

Най обичам да чета, ама не мога.

Редактирано от Kpoacaнчeтo на 28.06.13 19:56.

Замисли се той безгрешен ли е бил спрямо теб? Никога ли не те е наранявал? Били сте двама души, които са се обичали, радвали, наранявали... Ако ти беше умряла, кой щеше да е виновен?

Най обичам да чета, ама не мога.

Това е едно от нещата, за които също се губя...Не успявам да си спомня болката от моментите, в които ме е наранявал. Знам, че имаше такива, знам, че мъката ми беше истинска (че не винаги е било сериозно въпреки серозната мъка започвам да разбирам едва сега, просто съм била твърде чувствителна и съм преекспонирала и за това също се обвинявам), но това, че не си спомням истински болката от него ме кара да го идеализирам, да си мисля колко лоша съм била само аз.
Може би по-голямата болка сега тушира и спира тогавашните болежки, може смъртта да действа като филтър на усещанията и да води до идеализация, но ако спра да идеализирам ще ми е по-лесно. За целта ми е нужно да си спомня и да усетя, че и той е бил лош и то с право, а не че аз съм изкривявала нещо нормално на лошотия от негова страна...

За целта ми е нужно да си спомня и да усетя, че и той е бил лош и то с право, а не че аз съм изкривявала нещо нормално на лошотия от негова страна... Няма нужда да си спомняш даже. Със сигурност е бил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нужно е да си спомня, защото това ще намали идеализацията, а от там и чувството за вина. Нужно е да си спомня със сърцето, а не само с ума, защото го знам.