Дръж се , момиче!!! Детето има нужда от теб.
Знам какво е да боли до невъзможност и е вярно- времето не лекува. Времето изостря спомените и вината. Не се давай, върви напред.
Той ти е оставил вашето дете и ти трябва да си силна заради него.
Дръж се и успех.
П.С: Не дълбай спомените и не търси вината там където я няма. Обичала си го и той те е обичал. Остави любовта ти да прелее в детето. Ти поне имаш хлапенцето си ... живей и обичай заради него.

Редактирано от kikimonik на 28.06.13 21:54.

Ева, хубаво е да си спомняме хубави неща за нашите близки, които са си отишли. По този начин те продължават да живеят чрез нас. Приятно ни е да мислим за тях. Изпълва ни с радост.

С твоята скръб душата на твоя мъж продължава да витае тук на земята, а тя иска да отлети в нейния си свят, там където всички души са в блаженсво. Позволи му да го направи, не го задържай. Бъди великодушна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе .. чета те откакто .. сподели. Толкова ясно изразена и силна болка не бях .. Хабер нямам как се минава през това ... не искам и да знам. Искам само да ти кажа, че правиш най-доброто, което можеш ... за себе си и към момента - буташ ден за ден и анализираш какво ти се случва. И то никак не е малко ! И нищо не трябва - да бъдеш силна, да продължиш, да се отдадеш на дете и всичките там, дето било трябвало. И той трябваше да е тук, но ... не е. Така, че ... нищо не трябва ! Това можеш, това правиш и ... толкоз.
А човешкият организъм има една чудесна способност - при прекомерна болка се самоизключва. Ако трябва и до там стигни ... остави тялото да дръпне шалтера. Сама не можеш. Ще те обезчустви, но пък облекчи. А после ... тогава ще му мислиш и направиш всичко, каквото трябва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, това чувство за вина...може да ни затрие, наистина. Колко години си позволих да преминат под знака му, даже не искам да си спомням. На другите прощаваме по-лесно, отколкото на себе си. Поне за изпитващите вина това е валидно.
Спомни си мъдрата фраза" И това ще мине", повтаряй си я автоматично , защото мозъкът изпълнява команди. Ден за ден засега е най-доброто, което може да се направи, справяш се, момиче! Ако можеш спри да анализираш сега, остави го за...някога. Сега оцеляваш.
Мисля те, без да те познавам. Вярвам, че ще дойдат добри дни за теб, няма начин да е иначе! За мен дойдоха. Просто се въоръжи с търпение.

Какви тъпотии четеш? Къде си, ми на първата от 5-те години си. После си почти като чисто нова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, докато продължаваш така, колкото и да ти е трудно, той все пак ще присъства в живота ти - дали мислейки, че го няма вече, дали отричайки, дали обвинявайки се, дали просто чувствайки... той присъства. Може би решението е някъде там и някога тогава, когато приемането настъпи и ... го пуснеш да си върви. И себе си пуснеш да продължиш. Цената е, че тогава ще го загубиш наистина. Сега ти все още имаш връзка с него. Но понеже той е на друг свят, тя е така болезнена. Вероятно не само за теб, а и за двамата.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

... фентъзи... реалността е друга, но тя не иска да се сблъска с нея... не я пази, време е да я види ....

...къде го чукаш, къде се пука...

Ева, не искам да те занимавам с лични истории, но трябва да спомена, че при няколко загуби на важни и любими хора в живота ми, винаги съм излизала по идентичен на споменатия от Правилник начин.
Колкото повече съм се опитвала да туширам и избутам болката, за да се престоря на нормална, защото... ми защото така те тласкат всички околни, толкова повече съм затъвала в нея. И така, докато прескоча всяка граница на поносимост и просто й се отдам. Нищо от изброените методи дотук не е работило при мен - пътувания, приятели, хобита и т.н. Всъщност, имаше обратен ефект, но го правех, защото така ме съветваха и това очакваха от мен.
Хората не са виновни. Просто не знаят какво да кажат и как да помогнат в подобен момент, а то е защото няма как.
Обаче това е твоята загуба, Ева, и твоята болка. Имаш право и е нормално да те боли зверски. Просто приеми болката на първо време и с малки стъпчици, ден след ден, някой ден ще приемеш и самата загуба.
Сега е рано и е добре, че има кой да ти помогне за детето, но не бива да се бавиш прекалено, Ева. Дъщеря ти макар и малка, също е преживяла загуба, разбираш ли?
Просто хвани тази проклета болка за рогата... и я освободи до дупка.

Аз си мисля, че раната ще заздравява полека, тя ще я разчовърква многократно, тя пак ще заздравява, Ева пак ще я разчовърква, докато стигне до здраво и това е добре... Само не се знае колко ще продължи.
Естествено, болката е огромна и няма скоро да се забележи, че намалява, макар и с просено зърно...
Всички сме различни и всеки има своя начин. Не мисля, че начинът е един и един е правилният. Болката е болка за всеки. Останалото е вътрешният живот, начинът на възприемане, чувствителността, ценностите. Различни за всеки един. И излизането, каквото и да е то, както и да се случи, не може да бъде осъдително. Важното е да се случи и то се случва. Колкото и да не ни се вярва докато ни боли.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Здравей, Ева!
Преди 20 години ми се случи същото. Детето ни беше на 1 годинка.
Хората ми говореха какви ли не окуражителни неща, но аз бях убедена че няма да оцелея без него. Просто не бях способна да понеса бремето на бита без него, отделно от това не виждах и смисъл в това аз да живея без него. Той се грижеше за всичко и придаваше смисъл на моя живот. За детето ни се грижеше детегледачка.

Последната сутрин, в която го видях ме помоли да направя нещо вместо него, а аз му отказах защото бързах да не изпусна час при зъболекаря. Предполагам можеш да си представиш какво чувство за вина изпитвах само няколко часа по-късно. Не можех да мигна дни и нощи наред заради това чувство. Някой услужливо ми даде транквиланти, към които се пристрастих и после се наложи да ме отървават от тях. Съветвам те да не посягаш към успокоителни, освен ако не са хомеопатични и предписани от хомеопат на когото имаш доверие или пък билкар, или някой аюрведа лечител. Ако няма нищо от гореизброените около вас, вероятно хипноза би могла да помогне в тази тежка фаза. Ако ти е възможно, опитай всичко друго преди да посегнеш към транквиланти.

Вече не помня добре фазите през които преминах, но имах силно чувство за вина, за известен период се надявах че всичко е сън и ще се събудя и няма да е реално, после го обвинявах в сънищата си че ме е изоставил, после се чудех дали имам право да съм щастлива без него, след това се питах защо детето ми не извади късмет да живее със силния си баща вместо със слабата си майка и после, не помня как, но приех фактите. Предполагам, именно за това смирение се говори в религиозните учения.

От всичко, което хората ми говореха, най-силно при мен подейства репликата на една жена. Тя каза следното: „Човекът е от желязо, издържа на повече отколкото си въобразява че е способен да понесе. Сигурна съм че ще оцелееш, но как ще живееш зависи само от теб”.

По-късно, реших че ще се свържа с медиум и ще поддържам редовна връзка с покойния си съпруг в отвъдното, докато дойде време да го последвам. Представях си как чрез медиума се допитвам до него за всички важни решения, които се налага да правя по отношение на детето ни и едва ли не как ще държа постоянна връзка с него. Намерих и медиум, но няма да ти разказвам за това сега.Покрай медиума се зачетох в езотерична литература. Струва ми се, че това ме спаси от полудяване в онази тежка първа година, но не зная дали същото би сработило и за теб.

Спомням си, че помолих приятелка която живееше в Лондон да ми изпрати книга подходяща за такива ситуации и тя го направи. В книгата пишеше основно как да оцелееш финансово като самотен родител, сякаш това беше най-важното. В нея не пишеше нищо за това как да успокоиш духа си, който се задушава от всякакви различни от финансовите емоции. Имаше предупреждение, обаче, за това че приятелките ти ще започнат да странят от теб, защото няма да им е приятно техните съпрузи да ти помагат от съчувствие. Не пишеше че мъжете им ще започнат да ти предлагат секс, но при мен така се получи. После и приятелите на мъжа ми започнаха да предлагат услугите си, включително и сексуални. Така, освен съпруга си, с течение на времето губиш и своите приятелки и общите приятели. Поне при мен така се случи, дано при теб е по-различно.

Сега, от дистанцията на времето, мога да ти кажа че не просто оцелях, ами направо станах машина. Открих смисъл в това да живея без него, обичах и бях обичана отново, направих нови грешки, изпадах в други крайности, като например дълги години не отказвах нищо никому, което си е чиста глупост и не те съветвам да правиш, не си отстоявах правата защото всякакви спорове и пререкания с околните ми се струваха дребнави. И това мина.

Ти си умна жена и знаеш че няма универсални решения, и затова няма как друг човек да ти покаже пътя за твоето собствено изцеление в този толкова тежък момент. Аз ти пиша всичко това, за да те уверя че не си сама в болката и не си нито по-лоша, нито по-слаба и уязвима от останалите хора. Сигурна съм че щом лигла като мен се е справила и ти ще се справиш.

Ще обичаш отново и ще те обичат отново, просто ще бъде различна любов, ще имаш нови красиви моменти, просто още е твърде скоро. От теб се иска да си готова за среща с неочакваното. Няма как да предвидиш всичко и няма как да те очакват само лоши или само хубави моменти. Ще има от всичко, както при всички нормални хора, и точно в това е красотата, ама ще я откриеш малко по-късно. После ще схванеш и шегата, като онази вещица дето вече не помня от коя книга беше.